Или :

Непозволени от Бога начини за отваряне на чувствата (чакрите)

Апостол Павел е писал:
"Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха" (Евр. 13:9).

------------------------------

Днес всички ние сме свидетели на активно разпространение на източните мистически идеи сред хора, напълно невежи в духовно отношение.Критиката на тези идеи е възможна само от някаква друга духовна позиция. В нашия случай това е позицията на православието. Затова е естествено предварително да се изучи какво казва Църквата за онези цели и средствата за постигането им, които ни предлагат източните и окултните системи. Тези системи, като цяло и в частност, ни призовават да проникнем  (мислено или реално-сетивно) в невидимия свят, като ни обещават там да намерим ключ за нашето спасение. Именно за начините на това проникване ще стане дума.


Към самоволното отваряне на чувствата, което в окултните среди днес се нарича "отваряне на чакрите" или "центровете", призовава източната мистика в лицето на окултизма, йога, агни-йога, тибетския будизъм и други подобни учения.

Кришнаитите, тибетския будизъм, трансцендентната медитация (ТМ) и други учения

За всеки един случай има отделни мантри, всяка от които съдържа в себе си името на онова божество от езическия индуистки пантеон, което покровителства една или друга сфера от живота, интересуваща използваната мантра.

Какво е това мантра? Думата "мантра" произлиза от две други думи: "май" - мисля, и "тра" - защита или свобода от "робството на феноменалния живот - самсара" . По-просто казано, това е санскритска фраза, дума или дори звукосъчетание. Казват, че мантрите се вземат от Ведите - свещените писания на индусите. Всяко име на божество от индуисткия пантеон се смята за мантра, и онзи, който упорито и дълго повтаря мантрата, може да се удостои да бъде посетен от това божество, да общува с него и да бъдат удовлетворени всичките му желания. Мантрите биват "конкретни" (т. е. съдържащи имената на "конкретни божества" - Кришна, Шива, Сарасвати и др.) и "абстрактни", насочени към безличния Абсолют и даващи освобождаване, навлизане в състоянието самадхи - "сливане с Абсолюта".



Известният и авторитетен йога Шивананда в книгата си "Джапа-йога" ("джапа" означава повтаряне, т. е. повтаряне на мантрите), посочва, че всяка мантра се отличава с особен ритъм и има "щифт" или "опора", която при повтарянето на мантрата се отдръпва и човек получава възможност да вижда божеството на мантрата .С други думи, става разтваряне  или смъкване на ония "кожени ризи", в които е бил облечен човек от Самия Господ Бог за предпазването му от погубващото общуване с духовете на злото. Самият Шивананда, говорейки за наличието във всяка мантра на свое божество или "девата", го определя като "свръхестествена същност, висша или нисша", която се явява източник на "силата на мантрата" .По такъв начин не се скрива това, че мантрата може да извиква и "нисша", т. е. зла същност, а на езика на православието - беса. Освен това, според индуисткото учение, всички тези божества не са безсмъртни и загиват заедно с цялата вселена в края на великия цикъл, когато всичко сътворено се унищожава или разтваря, т. к. върховното божество "заспива". След това то пак ще се събуди и ще създаде всичко отново, и така - до безкрайност.

------------------------------------------

    * При кришнаитите за върховно божество се смята Кришна; в другите индуски религиозно-философски системи е различно. Тоест от позицията на кришнаитите  Кришна не е тварно същество, а творец на тварите, но той твори (и това е обща идея, обясняваща пантеизма на индусите, т. е. представата че тварният свят и Бог са едно и също) от само себе си. Както паякът плете паяжината от състава на тялото си, така и Кришна "издиша" от себе си целия свят. От християнска гледна точка Бог и този свят са принципно различни реалности. Съществува особена сфера на Божието битие, недостъпна, в нашето паднало състояние, нито на нашия ум, нито на нашите чувства. Освен тази сфера съществува свят, сътворен от Бога от нищото, който включва в себе си сферата на видимото и сферата на невидимото. За християнина признанието, че Бог и тварният свят са по същество едно и също, означава само признание, че такъв Бог е сътворен. Такова божество в източните религиозно-философски системи, не признаващи личния Бог, изпъква като принцип на организацията и функционирането на видимия свят, като някакво обобщение на фундаменталните свойства на всичко сътворено. Такива например са китайското Дао, означаващо "пътя на всички неща", или китайското Тай-цзи, което означава "Великия Предел", т.е. пределното обобщение на закономерностите на това земно битие, отразяващи двойствения характер на последното, постоянната смяна на тъмнината и светлината, на студа и топлината, на доброто и злото, на положителното и отрицателното. Тази цикличност на процесите на известния ни свят - било то редуване на действието на абстрактните начала Ин и Ян в китайската философия, или пробуждането на Кришна от сън при индусите - носи в себе си безизходността на безкрайно повтарящата се безсмислица, на онова, което народът нарича "дяволът води хорото". Защото сатаната не може да се движи право, "по правдата", а само се върти в хорото на безкрайно повтарящото се и безплодно разнообразие на собствената си лъжа, в пределите на която той сам се е заключил чрез отпадането си от единствено свободната, животворна и водеща в неповторимите сила - Бога.

----------------------------------------------------

Това означава, че всичките тези божества на мантрите са тварни същности, отнасящи се към света на ангелите. Но тъй като истинските ангели Божии не извършват каквото и да е, което да е противно на волята на Господа и затова не ще се явяват на хора, самоволно отстраняващи "щифтовете", поставени от самия Бог, ясно е, че мантрите са обърнати към падналите духове и довеждат до общуване с тях, а не с посланиците на Небесния Отец*.



    * На страниците на "Бхагавадгита" - един от свещените текстове на кришнаитите - Кришна демонстрира на своя ученик Арджуна истинския си облик, или "всевишният владетелен образ", който не може да бъде наречен другояче, освен САТАНИНСКИ: "Арджуна каза: ... виждам те (т. е. Кришна) с множество ръце, утроби, очи, навред безкрайно многообразен; нито началото ти, нито средата, нито края ти виждам, о многообразен владико... Ликът ти велик с многобройните усти и очи, о мощноръки, с многобройни ръце, бедра, стъпала, многобройни тела, с  оголени зъби, които световете виждат и треперят, както треперя и аз... Като видя оголените ти зъби и уста, подобни на пламъка на унищожаващото всичко време, аз не познавам страните, не намирам спасение; смили се, о владико на боговете, убежище на мира. Тия са всички синове на Дхритараштра заедно с многото властелини на земята... влизат бързо в устите ти с оголените зъби, които предизвикват ужас, някои, увиснали между тях, се виждат с размазани глави... Отвред ти облизваш световете, поглъщайки ги цели с пламенните уста; напълнил със сияние преходния свят, твоят ужасен жар го нажежава... Кажи ми кой си, о ужасни... защото аз не разбирам проявленията ти. Аз съм времето - отговаря Кришна, - когато раста, разрушавам света, заради унищожаването на световете напредвам тук..." (Философские тексты Махабхараты, Вып.1, кн. 1, Бхагавадгита. Прев. Б. Л. Смирнов, Ашхабад, "Ылым" 1978 г., стр. 197-199) Само дори на базата на този текст или с един поглед върху статуята вляво или на доллните можем да кажем със сигурност, че Кришна не е нищо друго, освен поредното превъплъщение на самия Сатана!

    От думите на апостол Павел знаем, че оня, "у когото е властта на смъртта", какъвто тук се разкрива Кришна, е дяволът (Евр. 2:14). Бог пък е "пътят, и истината, и животът" (Иоан. 14:6). Интересно е да се знае също, че самото име Кришна се превежда като "черен",защото според преданието той имал тъмна (дори тъмносиня) кожа. Неволно в противоположност на това идват на ум думите на Спасителя "Аз светлина дойдох в света" (Иоан. 12:46).


Това, че мантра-йога не е истинският път към спасението, се потвърждава и от онези предварителни условия или правила, които съпровождат практиката й. Така например кришнаитите смятат, че за успешното практикуване на мантрата е достатъчно изпълнението само на 4 предписания:
    1) да не се яде месо, риба, яйца,
    2) да не се употребяват наркотици (в тях са включени също така чаят, кафето, шоколадът, лукът и чесънът),
    3) да не се участва в хазартни игри,
    4) да не се осъществяват полови контакти извън брака.

И тук няма нито дума за покаянието, за съвестта на човека, а става дума най-вече за телесното. Във връзка с това можем да си припомним думите на апостол Павел, казани от него за съотношението между Стария и Новия Завет. Говорейки за първата скиния, апостол Павел пише, че тя е "образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта, а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението... колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!" (Евр. 9:9-14).
Наистина, справедливо ще е да кажем, че освен посочените по-горе 4 предписания, в книгите, издадени от кришнаитите има и други изисквания, които могат да бъдат отнесени към нравствено-духовната сфера, а не само към телесната. Ето осемнадесетте изисквания, които съставят "постепенния процес", благодарение на който може да бъде постигнато "пълно знание". Смята се, че всички останали методи се отнасят към "категорията на невежеството".

Това са предписанията на кришнаитите:

      1. Всеки трябва да стане безупречен човек и да се научи да оказва съответното уважение на другите.
      2. Не трябва да се вярва само за да се достигне слава или само за да изглеждаме вярващи.
      3. Не трябва да ставаме източник на тревога за другите хора.
      4. Трябва да се научим на търпение.
      5. Трябва да избягваме двойствеността във взаимоотношенията с другите хора.
      6. Трябва да си намерим авторитетен духовен учител.
      7. Трябва да следваме предписанията на свещените книги.
      8. Трябва да се укрепяваме в следването на тези предписания.
      9. Трябва изцяло да се въздържаме от всичко, което вреди на интересите на самореализацията.
    10. Не бива да се предприемат усилия по-големи от това, което е необходимо за поддържането на тялото.
    11. Не следва да се отъждествяваме с физическото си тяло.
   12. Трябва винаги да помним, че докато живеем в тяло, ще има страдания, старост, смърт, болести.
    13. Не следва да се привързваме към други дела, освен делата, необходими за духовното израстване.
    14. Не следва да се привързваме към жена, дома и децата повече, отколкото предписват свещените книги.
    15. Не бива да се чувстваме щастливи или нещастни в зависимост от изпълнението на желанията ни.
    16. Следва да станем предани на Върховната Личност на Божеството Кришна и да му служим.
    17. Трябва да живеем уединено.
    18. Трябва да станем изследователи на духовното знание.



Само един поглед е достатъчен, за да видим качественото различие на тези предписания (техния земен, човешки характер) от онези заповеди, които ни е дал Христос. Тук няма и дума за любовта към Бога или към хората, няма призиви, подобни на призивите на Христа да носим един другиму теготите или да положим душата си за приятелите си., да възлюбим ближния, както себе си Нивата са много различни. От една страна, напълно човешките "умереност и акуратност", снабдени с егоизъм и самодоволство (обещава се пълно знание, всички други пътища се обявяват за невежество), от друга страна - призив към подвиг и саможертва. Много ли са били кришнаитите, засвидетелствали с кръвта си своята преданост на Кришна? А истините Христови са потвърдени с кръвта на много хиляди християнски мъченици. И това е понятно, тъй като патосът на кришнаизма е достигането на блаженство, наслаждение с Кришна, а не спасение от вечната гибел чрез разпятие с Христа.

Всичко това довежда до извода, че една от ЦЕНТРАЛНИТЕ ТОЧКИ, по които се разминават православието и другите нехристиянски учения, е тази, че последните оценяват състоянието на съвременния човек като нормално, като "НУЛЕВА точка", която е изходна за усъвършенстването, докато от християнска позиция човешкото състояние представлява ОТРИЦАТЕЛНА величина. Хората пребивават в негативно състояние, което трябва да бъде превъзмогнато, за да се постигне нулевата точка, и ЦЕЛИЯТ ЗЕМЕН ЖИВОТ е поле за тая БОРБА. Усъвършенстването, развитието на ЧУДЕСНИТЕ СИЛИ и свръхестествените способности ще дойде ПОСЛЕ, във ВЕЧНИЯ живот.

Още снимки: