Новоезическото "водосветилище" в града на Божията Премъдрост
Публикувано от: Георги Тодоров    Събота, 23 Януари 2010г. 09:58ч.    Печат
Новият Световен Ред
Размер на шрифта:
Обикновено антихристиянство

„Да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой.”
(Изход 20:3-5)


 Статията е писана преди  няколко години, по-долу

е публикувана равносметката към днешна дата:


Кметът на столицата г-н Стефан Софиянски планира своето поредно предизвикателство срещу християните не само в София, но и в България. Точно в дните, когато по тържествен начин се честваше 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, беше обявено на специална пресконференция намерението на кметската управа до есента на площада пред сградата на Софийскиата минерална баня да се осъществи проект с ясното название „Водосветилище”.
Проектът включва „воден олтар с бронзова фигура на Аполон Медикус като персонификация на минералните извори и релефи на Асклепий, Хигия, сатири и нимфи, символизиращи култа към водата”. Щели да се изградят 42 чешми, от които столичани да пият и наливат минерална вода. Автори на проекта са архитектът Станислав Константинов и скулпторът Георги Чапкънов.
Това не е първото противохристиянско деяние на софийския кмет, който при все това продължава да се афишира като уж православен християнин. По време на двата му мандата той провежда последователна антиправославна политика в областта на духовността, културата и наследството. Някои от най-ярките проявления на тази противоцърковна политика бяха:
Статуята на Лъжесветасофия в емблематичния център на българската столица с претенциите това да бъде „символ” на Богоименния град, който всъщност носи името на Божията Премъдрост, т. е. на Христа.
Паметник на 2000 година - опит да се подмени Христовото Двухилядолетие с някакъв паметник на „времето”. Тази нелепа идея беше предвидена за пространството пред главната сграда на Софийския университет. Слава Богу, благодарение и на обществения натиск тя се провали и не беше осъществена.
Чешма-паметник „Отвличането на Европа”, която беше предвидена да се изгради точно пред главния вход на столичния храм „Св. Седмочисленици”. Благодарение на обществения натиск тя беше преместена другаде.
Разрушаване и потулване на базиликата от IV век, която беше намерена при случаен изкоп на жилищна сграда в началото на юбилейната 2000 г. Тук отговорността не е само на Столичната община, но и на Министерството на културата.
Подкрепа на „разкола”, т. е. на неуспелия пуч в Българската църква. Столичният кмет е единственият днешен български политик с реална власт, който продължава неотклонно и официално да подкрепя и до днес ръководството на пуча. При честването на 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, когато първите държавни мъже на България - президентът, премиерът и председателят на Народното събрание - бяха на патриаршеската служба в катедралата „Св. Неделя”, софийският кмет беше официален гост на абсурдното честване на същата годишнина, организирано от разколническия лъжемитрополит Инокентий, който се отдели от Църквата именно защото не признавал нейното ръководство - патриарх Максим и неговия предходник, приснопаметния патриарх Кирил.
Проектът „Водосветилище” е замислен като типична предизборна кметска акция. Следователно мозъчният тръст на кмета вярва, че подобно откровено новоезическо и противохристиянско деяние може да му донесе предизборни дивиденти. В един нормален християнски град подобна инициатива би била пагубна за политическата кариера на Ст. Софиянски, който обаче очевидно смята, че духът на новоезичеството е по-силен от християнската вяра на софиянци.
Духът на новоезичеството
не е нещо необичайно за съвременния свят. Напротив. Още от времената на Ренесанса той прониква в отстъпилата от Православието Западна Европа. Самият Ренесанс („възраждане”) гледа на себе си като на възраждане на античната култура, която е именно езическа и противохристиянска. Но в римокатолическите и протестантските части на Европа и у онези култури, които им подражават, включително и в България, имитацията на античната религия в обществените паметници излиза от мода още в ХIХ в.
Сега, в началото на ХХI в., в центъра на града, който носи името на Христос Премъдрост Божия, се замисля не просто изграждането на още една псевдоезическа статуя, а издигането на светилище (!?). Самото название на проекта - „Водосветилище” - е неприкрит новоезически манифест. И това название не е случайно изтървана фраза от люде с кичозно мислене. В програмата на мероприятието изрично се споменава за „воден олтар с бронзова фигура на Аполон Медикус... и релефи на Асклепий, Хигия, сатири и нимфи, символизиращи култа към водата и здравето”.
Аполон, Асклепий, Хигия, сатирите и нимфите са същите езически божества, срещу които са се борили всички раннохристиянски мъченици и светители, които ние християните почитаме като Божии угодници и учители във вярата. Лечителят чрез Христа св. Пантелеймон, изправен пред императора-езичник, който иска той да се отрече от Христа, заявява: „И така, повярвай на това, което са ти казали за мен, че се отричам от Ескулап и от другите ваши богове и прославям Христа.”
Св. Пантелеймон се отказва от езическия бог-лечител Ескулап в името на единствения истински Лечител - Христос - чрез Когото самият светец чудотворно изцелява и дори възкресява мъртъвци. Как ние днешните християни да се отричаме от Христа и да прославяме същите тези езически божества, като им вдигаме светилище?
Св. Георги, св. Димитър и хиляди като тях са били убити, защото са отказвали да се поклонят на езическите божества (сред тях са и Аполон, Ескулап и пр.). Как ние днешните християни да им се покланяме при всяко пиене на вода от 42-те чешми?
Но, ще кажат, не е ли всичко това съвсем безобидно, една чисто художествена акция? Днес никой не вярва в езичеството и затова какво толкова има да се плашим?
Отговорът на тези въпроси е прост. Най-лошото в едно „художествено” творчество и в една културна политика е
да правиш нещо, в което не вярваш
Аполон Медикус не е „персонификация”, а езическо божество. Античните скулптори не са познавали Христа и са вярвали в тези божества, когато са ги ваяли. Те действително не са знаели истината за това, което правят. В християнска България, обаче, където Православието - дори по Конституция - е традиционно вероизповедание, ние не можем да имаме това извинение. Знаем какво правим.
Всъщност антихристиянската предизборна акция на кмета нарушава не само християнските норми, но и гражданските, и културните. Става дума за една голяма обществена поръчка, възложена недемократично, без конкурс, без обществено обсъждане, което е задължително по закон в такива случаи.
Правят се големи обществени инвестиции - обявеният бюджет е 1 200 000 лв. - като „козметично” се работи само на повърхността. А София не е повърхностен град. Напротив. Славата на този град е в неговата хилядолетна древност и тъкмо тук, на това място, в непосредствена близост до самия извор, е било създадено първоначалното селище още преди римляни и гърци да привнесат тук култа към Аполон, Ескулап и пр.
Всъщност приоритет на Столичната община би трябвало да бъде
на това място да се направят редовни археологически разкопки,
да се разкрие истинската пред-история на града в неговата люлка. След това, въз основа на намереното (не знаем какво ще е то), следва да се направи концепция за съхранението и подобаващото обществено усвояване на тази територия. Задачата е истинска и дългосрочна, а не фалшива и предизборна. Тя е тъй важна, че е най-добре да се осъществи след национален конкурс и обществено обсъждане.
Знаем, че при лековития минерален извор всички последователни цивилизации неизменно са поставяли едно до друго две неща: бански комплекс и храм. Така е било по времето на траките, по времето на Римската империя (терми и храмове на Аполон, Ескулап). Знае се, че през християнските времена идолите са били унищожени и към баните е имало, естествено, християнски храм (разкопките биха ни разкрили повече за него). По-късно с идването на турците се построяват турските хамами и съответната Баня баши джамия, която стои и до днес.
Ние, следосвобожденските българи, правим изключение от това правило. Построяваме новата импозантна баня в началото на ХХ век, но все още християнски храм на това място, приемник на древната християнска традиция, не е въздигнат.
Вместо това сега ни се предлага поредното „възраждане” на езичеството, при това не в скритата му форма на неутрално в религиозен смисъл „художествено произведение”, а като „водосветилище”, „олтар”, „култ” и пр.
Обичайно възражение в подобни случаи е, че Църквата имала много по-важни дейности (благотворителност, грижа за сираци и пр.) вместо да се занимава с творби на изкуството. Подобна „дилема” е измамна. Никой не предлага избор „или” борба с новоезичеството „или” социална дейност. Св. Николай Мирликийски е бил велик благотворител и закрилник на сираците, но и велик борец срещу езичеството и езическите идоли.
Грижата за телесното здраве има смисъл само когато не е в съчетание със смъртоносните зарази на душата. Великият Божи дар - целебният минерален извор - не бива да бъде отровен от поклонение пред идолите на антихристиянството.


Георги Тодоров

_____________________

* Към днешна дата "водосветилището" на езическите превъплъщения на лукавия са факт - имаме идол на Аполон издигнат точно над чешмичката за минарална вода, в центъра на София (името идва от - "Премудрост Божия"). При това  идолът е направен така, че когато се навеждате да отпиете глътка минерална вода, да му се покланяте ниско... Мнозина от вас , вероятно нямат и представа, че  това е така, но една разходка ви дели от доста други открития, като например поглед върху стената на сградата на ъгъла с бул. "Мария-Луиза" е достатъчен за да видите , че там има злокобен баралеф, изобразяващ друга, много любима на масоните бесовска "богиня" - фалшивата София , демоничният култ към която са донесли гърците по тези земи, която в действителност е  "богинята" Тюхе - изобразена и представена дори на герба на София... Но , като се има превди произхода на бившия кмет (виж по-долу) и принадлежността му към масонските среди, не е чудно това преднамерено антихристиянско ненавистническо поведение у него.

Стефан Софиянски - предишната му фамилия е Горнооряховски (смята се, че е третата по ред сменена), евреин по майка, женен за еврейка - Алиса Софиянска, масон (Ротари клуб). Бивш изпълнителен директор на Пощенска банка, когато е отпускала незаконни кредити на крупния мошеник Соломон Анжел, бил е следствен за множество финансови злоупотреби. Далаверите му се извършват чрез Любомир Павлов, известен като Любо Пъпката - шеф на Общинска банка и съпруг на бившата депутатката от НДСВ Диляна Грозданова (към днешна дата - двамата правят ремонт на стара къща, от началото на XXв., във Френската Ривиера, която успяха да си купят със заделените пари а през останалото време Диляна управлява частната си телевизия...).Софиянски  е женен за еврейка - Алисия Софиянска, от която има три дъщери. Бащата на Стефан Софиянски е бил икономически съветник на Георги Димитров. Понастоящем дъщерята на Софиянски - Ива, живее на семейни начала с Антон Божков, син на известния, като най-богатия българин - Васил Божков (по престъпен прякор - "Черепа").

Антоанета