"Нежененият има права и задължения. Когато се ожени, има много по-малко права и много повече задължения. Но когато се появят и децата, тогава изобщо няма права, а само задължения." "Защо на колите са поставени гуми, пълни с въздух? За да служат за амортизация, да имат добро сцепление с пътя и по такъв начин да предотвратяват опасностите. Ако колелата бяха твърди и нееластични, колата не би могла да се движи. След като измине неголямо разстояние, те биха се разрушили заради вибрациите, предизвикани от малките неравности на терена. Същото става и с отстъпчивостта в семейството. Чрез нея се избягват много проблеми и се осигурява непрестанно духовно преуспяване."

стареца Епифаний

      "Когато родителите не са религиозни, "детето не е длъжно да изпълнява техните зли пожелания, но трябва да пази заповедите и да изпълнява волята Божия - казвал старецът Евсевий. - Защото първата и най-голяма заповед, както учи Свещеното Писание, е любовта и послушанието към Бога, което е по-високо от любовта и послушанието към родителите, роднините, приятелите и който и да е друг човек или земно пристрастие."

старецът Евсевий

      "Първата духовна простуда, която децата хващат, се дължи на отворените врати на родителските чувства. Най-много ги простудява майката, когато не е облечена в скромност и опустошава с поведението си своите деца." "Светият живот на родителите се предава в душите на децата, и те естествено порастват послушни и благоговейни, без душевни рани. Тогава децата радват родителите и родителите радват децата и в този живот, и в другия, вечния, където отново ще бъдат заедно и ще се възрадват."

старецът Паисий

      "Нека родителите възпитават децата си още от люлката. Нека ги учат на страх Божи, да пресичат техните зли стремежи и пориви, нека не им се подмилкват и не удовлетворяват лошите им пожелания и вкусове. Както на мекия восък, който оформяш по свое желание, се отпечатва всеки печат, така и от малкото дете можеш да моделираш всичко, каквото поискаш. Буквите, написани на чистия лист, ще останат неизгладими. И онова, което научи малкото дете, ще остане неизгладимо у него до старостта." "Ако върху младото дърво духне вятър, то ще се огъне. Ако ние го подпрем, то ще се изправи, но ако не сторим това, завинаги ще остане изкривено. Ако след като порасне и добре се вкорени, поискаме да го изправим, то се напуква и се прекършва. Така е и с децата ни. Докато са малки, нека ги укрепяваме във вярата и страха Божий. Да им направим ограда и да издигнем за тях стена от поучения и добри примери, докато не се вкоренят в добродетелта, когато вече за тях няма да е страшна никаква опасност."

Старецът Филотей

       "Родителите, които имат трудни и груби деца, нека не обвиняват самите деца, а оня, който се е скрил зад гърба им - дявола. С дявола пък ние можем да воюваме само тогава, когато станем свети."

стареца Порфирий

       "Родителите трябва да обичат децата си като деца, а не като свои идоли."

старецът Епифаний

Източник:

Откъс от: "Как възпитаваш детето си?", София, 1920 г.

елигиозното възпитание е най-важното при възпитанието и същевременно най-хубавото, понеже в религията се разкрива най-дълбокото у детето и довежда в най-тясна връзка сърцето на детето с това на майката.
Основният принцип и тук трябва да бъде: гледай преди всичко да усъвършенстваш собственото си възпитание, преди да искаш да възпитаваш децата си. Понеже по-решаващо от всичко, което ти искаш да внушиш на децата си, е тонът и духът на твоя дом. Това е въздухът, който детето диша, образът на живот, от който то заема своите възгледи и принципи. Не забравяй никога, че в очите на твоето малко дете ти идеш веднага след Бога. Колкото повече се опитваш да му направиш Небесния Отец мил и скъп, толкова повече ти трябва да се стремиш да живееш така, че детето ти да може да гледа на тебе отдолу-нагоре и сляпо да ти се доверява. И макар да пораснат децата ти, те все още трябва без много думи да чувстват в твоите постъпки упование в Бога и съвестност, и да забелязват щастието и опората, които ти намираш в това.
Внуши на детето си, че Небесният Баща вижда и знае всичко, тогава то още от малко ще се страхува от лъжата и ще я избягва. И когато някога то се провини в нещо особено, вземи го при себе си тихо, поговори сериозно с него и настоявай то свободно и доверчиво да признае грешката си, не го изплашвай с гнева и яда си; то ще ти благодари за това, когато отново се успокои съвестта му и е почувствало любовта ти.
А ти, мила майко, имаш всеки ден възможност да бъдеш насаме с детето си при утринната и вечерната молитва. Тогава вие можете и да се разговаряте върху онова, което ви е вълнувало и занимавало през деня. Освен това, придържайте се към стария обичай да се чете молитва на масата преди всяко ядене - и не пропускайте тази молитва дори когато на масата си имате гости. Води децата си на богослужение в църква, но гледай това да не става по принуждение. Във всеки случай грижи се Господният ден да бъде добре осветен от цялото ти семейство; той трябва да бъде и за малкото дете нещо особено, блажено.

***

Въпреки духовната криза, от която се оплакваме постоянно, днес в православните храмове виждаме все повече млади хора. Те често са инициатори на енорийски прояви, участват в църковния живот и са жива част от църковната общност.
Естествено е заедно с младите хора в храма да се увеличи и присъствието на малки деца, техните деца. Както младите, така и децата са нещо ново за българското църковно пространство. Затова и отношението към тях е все още противоречиво.
Присъствието на децата в храма първоначално буди умиление у енориашите, но след първите пет минути малчуганът вече играе по нервите на богомолците. Децата, за разлика от повечето възрастни, не могат да стоят дълго на едно място, нито да се концентрират дълго върху едно нещо. Те обикалят из храма, разглеждат интериора и хората, връщат се при родителите си, за да попитат нещо и така до края на богослужението. Това поведение обикновено изнервя черкуващите се. Те първоначално хвърлят укорителни погледи ту към детето, ту към родителите, а после отиват и ги съветват да изведат детето, за да не пречи. Родителите са притеснени и нерядко наистина напускат храма и следващия път или оставят наследника си на някого, или заедно с него не идват на литургия. Така следващата неделя богомолците са с един или двама по-малко, но в храма е тихо и спокойно, и никой не смущава молитвеното настроение.
Но остава въпросът: кога децата могат да ходят на църква? В коя възраст няма да пречат на богомолците? Отговорът е: никога. Обикновено здрави деца не могат да стоят неподвижно в продължение на цялата литургия. Това ще са в състояние да правят, когато достигнат тийнейджърска възраст, но тогава родителите им няма да могат вече да ги задържат в храма, защото децата ще са свикнали, че неделя сутрин е ден за екскурзии, наспиване след съботния купон или нещо подобно.
От момента на кръщението си всяко дете става пълноправен член на Христовата църква. И то, и епископът са равни в очите на Бога. Като пълноправен член на Църквата и детето, независимо на каква възраст е, има право да участва в богослужението. В каква степен, това вече зависи от възможностите на всеки. Родителите, които са кръстили децата си, трябва да ги водят на църква и да ги причащават, за да свикнат и малките, че са част от църковната общност. Общуването с Христа и в Христа е право на всеки християнин. Никой няма право да лишава децата от това право. Всеки родител знае най-добре какви са възможностите на детето и да му обясни как да се държи в храма. А ние, енориашите, трябва да бъдем максимално търпеливи към прохождащите (понякога съвсем буквално) в храма и вярата малки християни. Общуването с Бога по време на св. Литургия е индивидуално. Никой от нас не знае с точност как молитвите, ектениите, песнопенията и атмосферата в храма се отразява в душите на децата. Никой от нас не знае как точно те общуват с Бога и дали в кратките си детски молитви не са по-близо до Него.
Всякакви оправдания, че ходенето на децата из храма разсейва енориашите от молитвеното им вглъбяване, са лицемерни. Ако наистина сме вглъбени в литургията, нищо не може да ни разсее, но ако умът ни е на друго място, то винаги имаме оправдания, и то все извън нас - децата, шумкащите торбички на бабите в храма, шепненето на стоящите зад нас и т.н.
Днешните щъкащи из храма деца са утрешните православни християни на България. Във вярата ги възпитават не само техните родители, но всички ние, които се черкуваме с тях. Нашето отношение към тях днес ще формира тяхното бъдещо отношение към църковната общност като цяло. Можем да изгоним децата от храма, за да си осигурим спокойно молитвено настроение и тишина, но кога и как ще ги върнем обратно, когато му дойде времето? Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” (Мат. 19:14). Кои сме ние, че да им пречим?

Полина СПИРОВА 

Източник: