За вечен живот сме сътворени от нашия Създател, със Словото Божие сме призовани и със свето Кръщение сме обновени. И Христос, Синът Божий затова е дошъл в света, за да ни призове за вечен живот и да ни приближи към него - и само Той ни е необходим за тази цел.

Да получиш вечен живот, това трябва да бъде първата ти грижа и стремеж. Нямаш ли него, дори и целия свят да притежаваш, нищо нямаш. Всеки грях и пристрастие към суетата на света те отдалечава от него. Пази се от тях, за да не се лишиш от вечен живот. Ако полагаш усилия да пазиш временния си живот, макар че неизбежно ще го оставиш, и всичко правиш, за да не се лишиш от него - несравнено повече трябва да търсиш вечния живот и цялото си старание да влагаш, за да не се лишиш от него. Всичко временно е нищожно в сравнение с вечното. Търси само вечния живот като твое единствено истинско добро и избягвай с цялото си старание всичко, което затваря вратата към него. Бог е човеколюбив и иска да се спасиш. Нека това да бъде и твоето желание и така непременно ще се спасиш. Искай и търси така, както гладният търси храна, а жадният - питие, и ще получиш това което искаш.

Не подражавай на тези християни, които в този свят искат да се обогатят, да придобият чест и да се прославят. Те са забравили, че Синът Божий е пострадал и умрял за тях и чрез страданието и смъртта Си е отворил вратата към вечния живот и към това ги е призовал. Ясно е, че те желаят и търсят само това, което виждат, а което не виждат, към него не се стремят.

Всеки ден те подобно на Адам в рая посягат на забранения плод и предвкусват своята беда, а със сърцето си отстъпват от Бога. Приличат на израилтяните, които, излизайки от Египет, обърнали пак сърцата си към поробителите и така разгневили Бога.

По същият начин и християните, които при св. Кръщение са избавени от дяволските козни, както израилтяните от игото на фараона, и са призовани за вечни блага, често отклоняват сърцата си и се привързват към светското и видимото, оставят вечното и търсят временното. Не подражавай на такива християни, но към вечното благо с вяра и сърце се стреми. Християнското имане и наследство, чест и слава, богатство и съкровище не са от този свят, а са в бъдещия век. В небесното жилище са приготвени всички блага от Небесния Отец. Тях търси с цялото си старание, а от светските неща се ползвай с внимание и страх Божи, да не би с излишеството да разгневиш Господа Твоя Бог.

Апостолът е казал: „Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни" (1Тим. 6:7-8).

_{^{Църковен вестник, 2002 година}}

За подражаването на светия Христов живот

За да изправиш себе си и да станеш истински християнин, или Христов, постави пред твоите душевни очи светия Христов живот и често гледай към него и подражавай на Христовия пример. Ако би сърцето ти, като развалено, не иска, ти го принуждавай и убеждавай себе си да подражаваш на прекрасните Христови добродетели. Ти се оглеждаш в огледалото, за да видиш, какво ти е лицето, дали няма на него някои петна, и като видиш, че има такива, изглаждаш ги. Нека за душата ти бъде огледало непорочния Христов живот. Поглеждай в него често и виж каква е твоята душа, дали тя иска онова, което иска Христос, и дали прави онова, което е правил Христос, когато е живял на земята. А каквото видиш в нея противно на Христовия живот, всичко това, като петна, очиствай с покаяние и сърдечно съкрушение.

Христос Господ презрял в тоя свят почестите, славата и богатството, макар че като Господ на всички можел да има всичко. Ти не търсиш ли почести, блаженство и слава в тоя свят?

Христос живял в смирение на земята: ти не живееш ли в гордост и разкош?

Христос бил към всички любвеобилен и милосърден: ти не мразиш ли и не се ли озлобяваш към подобни на тебе човеци?

Укоряван, Христос никого не е укорявал: ти не укоряваш ли човека, който как и да е те укори и, нещо по-лошо, не укоряваш ли човека, който с нищо не те е укорил? - ти си такъв-онакъв, ти си мошеник, ти си мерзавец, разбойник, и др.

Христос бил кротък към всички хулители, а ти не хулиш ли ония, които те хулят?

Христос никому не отмъщавал, макар че в един миг би можал да погуби своите врагове: ти не отмъщаваш ли на онези, които те обиждат?

Христос претърпявал всичко: ти не роптаеш ли и не хулиш ли, когато ти се случват злополуки и страдания?

 ***

Ето така сравнявай твоята душа с Христовия живот и каквото забележиш противно, по всякакъв начин се старай да го изправиш, и да го последваш. Ако правиш така, уверявам те, че от ден на ден ще ставаш по-добър. Защото не е възможно да не се изправи оня, който често поглежда в това чисто огледало.

Наистина, подир Христа трябва да следва всеки, който иска да бъде с Него във вечния живот. Който иска в бъдещия живот да бъде съучастник на Христа в славата, трябва още в сегашния живот да Му е съобразен. Не напразно Христос е казал: "Дадох ви пример да правите и вие същото, каквото аз ви направих. И който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене” (Иоан. 13:15. Мат. 10:38).

Размишлявай усърдно върху тези думи и сам ще разбереш и признаеш, че онзи, който иска да бъде спасен и да влезе в Христовото вечно царство, трябва да последва Христа. Който иска да следва подир Него във вечния живот, или да върви по Христовия път, който иска да отиде след Него в Неговото вечно небесно царство, той трябва с вяра и любов да върви подир Христа в този живот. Друг път за там няма.

Забележи какво казва Христос: "Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, и Аз им давам живот вечен" (Иоан. 10:27-28). "Овце" тука се разбират истинските християни, които се покоряват на Христовото учение и живеят тъй, както Той учи, и Го последват с вяра, със смирение, с любов и търпение, и така Ги въвежда във вечния живот, като идещи след Него. Следователно не са Христови овце ония, които не слушат Неговия глас, или светото Негово учение, и не отиват подире Му, а следователно не ще отидат с Него и във вечния живот. Това, християнино, е страшно, ала е истинско. Сам ти размисли върху тези Христови думи и ще признаеш, че е така.

Любезни християнино, ти трябва да вървиш по безопасния път, ако искаш без съмнение да отидеш във вечния живот. А кой е безопасният път? Да живееш в този свят по примера на Христовия живот. Живей прочее така, и ще се спасиш.