Приложение 8 към Жалбата за връщането на Светоотеческия календар
Публикувано от: Достойно есть    Събота, 23 Януари 2010г. 15:54ч.    PDF Печат Е-поща
Календарният въпрос
Размер на шрифта:
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ 
СВ. СИНОД

П О С Л А Н И Е


 ДО КЛИРА И ВСИЧКИ ЧАДА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА


№ 5953

18 юли 1968 г.

София


ВЪЗЛЮБЕНИ ЧАДА В ГОСПОДА,

Напоследък се умножиха исканията - писмени и устни - да се въведе в родната ни света Църква употребата на поправения юлиански календар. Исканията идват от всич­ки църковни среди. Явно стана, че се касае до общо желание на клира и миряните.

Св. Синод пълен състав в няколко заседания през изтеклата 1967 година обсъди календарния въпрос.

Юлианският календар в основата си има древноегипетски календар, който бил в употреба от 2776 година преди Р. Хр. Съставен е по поръчение на Юлий Цезар в 46 го­дина пр. Р. Хр. от александрийския математик Созиген, с оглед календарната година да съвпада с годишния слънчев кръговрат.

Тоя календар бил въведен в цялата, обширна по онова време, Римска империя. С него обаче въпросът за уеднаквяване календарната с астрономическата година не по­лучил задоволително разрешение, защото календарната година се оказала по-дълга от астрономическата (слънчевата) с 11 минути и 14 секунди. Вследствие на това тя пос­тепенно изоставала.

По време на Никейския събор на св. Църква, състоял се в 325 година, пролетното равноденствие е било на 21 март, а през ХVI-и век, вследствие на това изоставане, то е било на 11 март.

Тоя недостатък на юлианския календар налагал изправянето му. На Запад, в 1582 година, папа Григорий XIII внесъл поправка, с която разликата между календарната и астрономическата година била сведена до незначителна величина (26 секунди), а наб­раното по това време 10 дни закъснение на календарната година компенсирал като 5 октомври 1582 година обявил за 15 октомври с. г.

Тоя календар, наречен „григориански", като по-съвършен, започнал да се разпрост­ранява, и днес той е възприет от почти всички народи. За Православната църква оба­че той не бил удобоприемлив поради отклонение от църковните установления относ­но датите за празнуване на Пасхата. Но и юлианският календар, поради недостатъците си, не задоволявал. По тая причина за Православната църква календарният въпрос стоял открит.

Цариградският патриарх Мелетий свикал през 1923 година в престолния си град междуправославна комисия. Тя заседавала през май и юни и внесла поправки в юли­анския календар, чрез които - както с григорианския календар - разликата между ка­лендарната и слънчевата (астрономическа) година била почти премахната. Набрано­то по това време закъснение на календарната година Комисията компенсирала, като прибавила 13 дни, без да се променят датите на неподвижните празници. Датите, на които били празнували дотогава, същите останали и след като се прибавили 13-те дни. А Пасхата и свързаните с нея подвижни празници решила да се празнуват на дати, оп­ределяни както дотогава, съобразно църковните установления.

Против това решение тогава са се обявили Иерусалимската, Антиохийската, Алек­сандрийската и Кипърската църкви. И комисията оставила приемането на изправения юлиански календар да става по усмотрение на автокефалните църкви в благоприятно за тях време.

Цариградската и Еладската църкви приели тоя календар без отлагане. Други пра­вославни църкви го приеха по-късно. Все още не се ръководят по него Иерусалимската, Руската, Сръбската и нашата църкви. Но и у тях схващането, че тоя календар след­ва да се възприеме, става все по-популярно. В Българската църква желанието да се въ­веде изправеният юлиански календар е всеобщо; желае се от клира и от вярващият на­род.

В България календарният въпрос бе поставен на разрешение още през 1916 година - седем години преди събирането на междуправославната комисия в Цариград. И то­гава със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 година, в гражданска употреба бе въведен григорианският календар.

Св. Синод е разгледал календарния въпрос в заседанията си на 2 и 21 юни 1916 г. (ст. ст.). Като е взел предвид, че по онова време никоя православна църква не е приела гри­горианския календар, оставил е богослужебния кръг по стария календар, а книжата, съставяни от църковните учреждения, е следвало да се датират по новия календар, ка­то в скоби се поставя и датата по стария календар с обозначение „ст. ст." (стар стил).

През 1967 година Св. Синод посвети няколко заседания на календарния въпрос и ка­то взе предвид:

1) че въвеждането на изправения от междуправославната комисия юлиански календар се желае от клира и вярващия народ;

2) че то ще премахне тая несъобразност Нова година да се чествува преди
рождествотво Христово, при което се нарушава Коледния пост;

3) че приемането на тоя календар съответствува на икуменическите стремежи на св. Църква

4) че въвеждането на поправения юлиански календар означава връщане към църковно-богослужебните традиции на нашия народ, когато имаше единна дата на празници и особено на такива, които са свързани с празнуване богослужебно паметта на и български светии (напр. св. св. Кирил и Методий),

на 22 декември реши:

Въвежда от 20 декември 1968 година поправения юлиански календар, тъй че Коле­да ще се празнува па 25 декември 1968 година, Нова година ще се празнува и църковно на 1 януари и т. н.

Благоговейни свещенослужители и възлюбени християни,

Като ви съобщаваме това решение на Св. Синод пълен състав, което отговаря на ед­но ваше желание, усърдно молим Бога, да умножи милостите си към вас, за да градите в здраве, мир и с успех своя християнски образ на живот.

Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД: + КИРИЛ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ЧЛЕНОВЕ: + Видински НЕОФИТ

+ Врачански ПАИСИЙ

+ Варненски и Преславски ЙОСИФ

+ Сливенски НИКОДИМ

+ Неврокопски ПИМЕН

+ Ловчански МАКСИМ

+ Великотърновски СТЕФАН

+ Доростолски и Червенски СОФРОНИЙ

+ Американо-Австралийски Български

Митрополит АНДРЕЙ

+ Старозагорски ПАНКРАТИЙ

ЗАБЕЛЕЖКА: По решение на Св. Синод, на 28 август, Успение Богородично, пос­ланието да се прочете на богомолците от църковните амвони.

Жалбата + приложенията можете да изтеглите в оригиналния им вид, като свалите този зип  .

 

Избрани статии

Новоезическото "водосветилище" в града на Божията Премъдрост

Новият Световен Ред | Достойно есть | Събота, 23 Януари 2010

Обикновено антихристиянство„Да нямаш други богове, освен Мене....

Отец Марий Димитров: Защо да се веселим с еретици

Интервюта | Достойно есть | Сряда, 23 Декември 2009

Обвиняват ме, че искам да правя разкол...

Защо са установени постите?

Пост | Достойно есть | Петък, 5 Март 2010

Защо са установени постите? Като ще говорим...

Съвременно луциферианство

Демонични култове | Черна†а роза | Понеделник, 18 Януари 2010

Луциферианство  представлява не само идейно-религиозно движение и...

Последни беседи

Що е вяра?

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

Из творенията на светителя Дмитрий РостовскиКакво означава...

По християнски е да се прави оброк, не курбан

Православен мироглед | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

лагочестив обичай у народа е при някои...

Ще живеят ли вечно неродените деца?

Православен мироглед | Александра Карамихалева | Петък, 4 Ноември 2011

Широко известно е, че абортите са в...

Слово за Възкресение

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Събота, 3 Април 2010

 Св. Йоан Златоуст   ойто е...

Your are currently browsing this site with Internet Explorer 6 (IE6).

Your current web browser must be updated to version 7 of Internet Explorer (IE7) to take advantage of all of template's capabilities.

Why should I upgrade to Internet Explorer 7? Microsoft has redesigned Internet Explorer from the ground up, with better security, new capabilities, and a whole new interface. Many changes resulted from the feedback of millions of users who tested prerelease versions of the new browser. The most compelling reason to upgrade is the improved security. The Internet of today is not the Internet of five years ago. There are dangers that simply didn't exist back in 2001, when Internet Explorer 6 was released to the world. Internet Explorer 7 makes surfing the web fundamentally safer by offering greater protection against viruses, spyware, and other online risks.

Get free downloads for Internet Explorer 7, including recommended updates as they become available. To download Internet Explorer 7 in the language of your choice, please visit the Internet Explorer 7 worldwide page.