1902 – 04

Патриаршиите на Константинопол (патриарх Йоаким ІІІ) и на Йерусалим (патриарх Дамян) заедно със Синодите на Руската, Гръцката и Румънската църкви официално осъждат новия календар от 1582 г. на папа Григорий ХІІІ (който е наречен Григориански календар). Те тържествено обещават да се придържат към Юлианския календар, наречен на името на Юлий Цезар, който Църквата е приела още от времето на Христа. Те се принуждават да направят тези изявления заради натиска през новия век Църквата да се модернизира.

1903

Св. Серафим Саровски е прославен и канонизиран от Руската църква при цар Николай ІІ.

20.12.1908

Умира св. Йоан Кронщадски. Той предсказва бъдещите тежки изпитания за Руската православна църква и нейните верни членове.

1909

Мелетий ІV (Метаксакис), бъдещият патриарх на Константинопол, става масон във Великата източна ложа на Гърция. През 1910 той достига до 33-та степен. Масоните (свободните зидари) са атеисти (паганисти) и икуменисти, които вярват, че религиозните догмати и практики не са пречка за обединението на всички религии и поради това нито една църква не може да претендира, че е “стълб и крепило на истината”, каквато всъщност е Православната църква.

1910

На Световната Мисионерска конференция в Единбург, Шотландия, се ражда икуменическото движение сред неправославните.

1914 –1918

Първата световна война; болшевиките предизвикват въоръжени размирици в православна Русия.

1917

Руският цар Николай ІІ е предаден и абдикира от трона; той приема мъченическа смърт заедно със семейството си. Така се изпълнява пророчеството на св. ап. Павел относно антихриста, където той пише: “Тайната на беззаконието вече действа, само че няма да бъде извършена, докато не се отдръпне оня, който я задържа сега;  тогава и ще се открие беззаконникът”(2Сол.2:7), т.е.  антихристът.

1917

Свиква се Всеруски църковен събор, който възстановява Патриаршията. Митрополит Тихон е избран за патриарх.

25.01.1918

Митр. Владимир Киевски и Галички става първият мъченик през комунистическия период в Русия.

01.02.1918

Патр. Тихон, бъдещият руски новомъченик, издава своята знаменита анатема срещу болшевишкото правителство. Неговата анатема е потвърдена и от Всеруския събор.

Ноември

1918

Мелетий ІV (Метаксакис) става Атински архиепископ, а негов дякон е бъдещият злославен патриарх Атинагор.

23.04.1920

Мустафа Кемал Ататюрк става диктатор на “освободена” Турция. Той е високопоставен член на италианската масонска ложа “Resorta e veritas”. Докато ръководи държавата (до смъртта му през 1938), Ататюрк се стреми неговите приятели - масони да заемат високи позиции в държавата, включително и на патриаршеския престол в Константинопол, което може да се види от бъдещите назначения на Мелетий ІV, Василий ІІІ и Фотий ІІ.

09.11.1920

Св. Нектарий Егински умира в Господа, предизвестявайки смъртта си и предрича, че “вълци” ще придобият власт над Църквата.

20.11.1920

Бъдещият мъченик патр. Тихон и Св. Синод на Руската православна църква издават прочутия Указ № 362, с който се основава канонично свободната част на Руската църква извън пределите на Русия. Руската задгранична църква е оглавена от митр. Антоний (Храповицки).

Януари 1920

Вселенската патриаршия издава своята пагубна енциклика, озаглавена “Към Христовите църкви, където и да се намират”. В тази енциклика Православните църкви са призовани да пренебрегнат своите богословски различия с инославните и да влязат в диалог с еретиците, чиято крайна цел е обединяването на цялото християнство в една църква. Енцикликата призовава за създаване на Лига на църквите. Накрая този призив довежда до световното икуменическо движение.

29.12.1921

Мелетий ІV е свален от Атинската катедра заради неканонично поведение и общение с еретици в техните църкви.

24.01.1922

Мелетий ІV е поставен неканонично за патриарх на Константинопол. Неговото отстраняване като архиепископ на Атина е “отменено” на 24.09. под натиска на гръцкото правителство.  

09.09.1922

Мустафа Кемал Ататюрк влиза с войските си в Смирна, започват жестоки насилия. Западните сили, разтревожени да предпазят своите петролни и търговски интереси в Турция, прощават холокоста, като остават мълчаливи и отказват да се намесят. Турските сили откриват огън срещу Смирна и я разрушават. В резултат: около 3 милиона изселени и изклани гърци и арменци от Мала Азия, от които 1,5 млн - православни християни.

1922

Вселенският патриарх Мелетий ІV признава валидността на англиканската йерархия.

Февруари 1923

Революционното гръцко правителство в Атина сваля архиеп. Теоклит Атински и го замества с Хризостом (Пападополус).

Юни 1923

Мелетий ІV свиква Всеправославен конгрес, за да наложи на Православието новия календар. Всички го отхвърлят. Все пак, Мелетий ІV налага новия календар в Константинополската патриаршия с предварителното изявление на Хризостом (Пападопулос), архиеп. Атински, че официалната (държавна) църква на Гърция ще се съгласи с тази промяна.

20.09.1923

Мелетий ІV се оттегля като Вселенски патриарх, след като е изгонен от недоволни православни от Константинопол заради неговото еретическо изповедание. Той е нападнат и пребит.

Март 1924

Архиеп. Хризостом (Пападопулос) установява новия (папски) календар в Гръцката църква. Благочестивите гръцки православни християни, които избират да продължат следването на традиционния календар, установен от светите отци, са подложени на преследвания.

10.03.1924

Митрополит Мирон Кристя (масон, бивш униатски йерарх), лидер на Румънската църква приема през март 1924 г. промяната на календара. През 1936 той също приема и валидността на англиканската йерархия.

Април 1924

Мелетий ІV получава писмени порицания за календарната реформа от Йерусалимския патриарх Дамян, Антиохийския патриарх Григорий, Сръбския патриарх Димитрий, Александрийския патриарх Фотий. Руският патриарх Тихон не дава писмено несъгласие заради ограничената му деятелност от страна на ГПУ (наречено по-късно КГБ).

1925

Епископ Василий ІІІ, масон в ложата на Ататюрк, е назначен за Вселенски патриарх.

25.03.1925

Новомъченикът патр. Тихон е отровен от болшевиките, защото не се съгласява да подчини Руската православна църква на съветските власти.

14/27. 09. 1925

Чудотворният знак на Светия Кръст се явява в продължение на около час в небето над църквата “Св. Йоан Богослов” на планината Химетос, близо до Атина, където тайно са се събрали православните християни, за да отслужат всенощно бдение за празника Въздвижение на Светия Кръст според църковния календар. Полицията, изпратена за да ги разпръсне, не обезпокоява хилядите вярващи. Чудото укрепява гръцките православни християни, следващи стария календар, като един истински знак от Господа в подкрепа на тяхната свята борба.

Велики Четвъртък 1926

450 атонски монаси, предвождани от отец Арсений Котеас създават “Свещен съюз на монасите зилоти” за защита на Православието от въвеждането на новия календар. “Гръцката религиозна общност на Истинските православни християни” (ИПХ на Гърция) действа заедно с атонските монаси зилоти срещу въвеждането на новия календар.

Май 1926

Мелетий ІV става патриарх на Александрия и въвежда новия календар.

1926-29

Гръцките новокалендарци, в съюз с властите, преследват и дори убиват старокалендарци в Гърция.

1927

В Лозана, Швейцария се свиква протестантска конференция “Вяра и църковно устройство”. Сред участниците има представители и на православните църкви от Константинопол, Александрия, Йерусалим, Гърция, Кипър, Сърбия, България, Полша, Румъния.

16/29.06.

1927

Декларация на митр. Сергий, глава на Московската патриаршия, с която официално Руската православна църква се подчинява на съветските власти. Това поставя началото на съвременната Московска (съветска) патриаршия. Тези, които остават  истински православни вярващи стават или мъченици или отиват в катакомбите. 70-годишното преследване на Църквата, започнато от комунистите и подпомагано от съглашателството на митр. Сергий и неговите наследници, унищожава 76 000 църкви, 1400 манастири и милиони православно вярващи, сред които 70 000 свещеници и 30 000 монаси. В допълнение на това са унищожени и 150 епархийски училища, 54 семинарии, 4 църковни академии. Това е най-жестокото преследване в историята на Православието. След като унищожи църквата в Русия, съветизираната Московска Патриаршия иска да унищожи Православието навсякъде,  оглавявайки икуменическата ерес.

1929

Епископ Фотий, масон в ложата на Ататюрк, е назначен за Вселенски патриарх.

Юли 1929

Събор на Гръцката официална църква: архиеп. Хризостом (Пападопулос) настоява присъстващите йерарси да подпишат бюлетин  за одобрение на календарната реформа и за осъждане на всички, които се придържат към стария календарен стил: от 44 митрополити, присъстващи от начало: 13 напускат, 27 отказват, 4 подписват.

15.08.1932

В свое пастирско послание митр. Антоний (Храповицки) (Руска православна задгранична църква – РПЗЦ) анатемосва масонството.

1933

Официалната църква на Гърция заклеймява масоните и масонството като атеизъм (паганизъм).

13/26.05.1935

След като виждат, че архиеп. Хризостом (Пападопулос) няма да отхвърли новия календар, трима митрополити напускат официалната църква. Синодът на “Истинската православна църква” се формира от следните трима гръцки епископи в присъствието на 25 000 вярващи, които напускат официалната църква: (председател) митр. Герман Деметриадски,  митр. Хризостом  Флорински и митр. Хризостом Закинтски. Те също правят и официално заявление, че новокалендарците са схизматици. Към ИПЦ се присъединяват над 800 енории от цяла Гърция.

13.05.1935

Опасявайки се от надвисналите арести, тримата митрополити прибързано ръкополагат четирима нови епископи: Герман Цикладски, Христофор Мегарски, Поликарп Диавлийски и Матей - викарен епископ Врестенски. Така ИПЦ става със 7 епископи, които считат новокалендарците за схизматици.

21.06.1935

Официалната църква отговаря на майските ръкоположения: осъжда тримата митрополити и ги разпраща в изгнание в три различни манастира; на по-късен процес новите четирима епископи “също са осъдени и лишени от сан”; Поликарп Диавлийски и Христофор Мегарски молят официалната църква за помилване и са приети обратно. Герман Цикладски е заточен; Матей Врестенски отказва да признае властта на официалната църква над техния синод и е затворен в манастир. ИПЦ остава с петима епископи. Преди заточението си тримата епископи издават “Пастирска енциклика до гръцкия православен народ” и обявяват, че новокалендарната църква е схизматична и безблагодатна.

Юли 1935

Мелетий Метаксакис губи разсъдъка си и след 6 дни страшни мъки  умира като простенва ридаейки своите последни думи: “Аз разделих Църквата и унищожих Православието”. Той умира в Цюрих, Швейцария и е погребан в Кайро, Египет. На архиерейското му погребение, масонската му престилка е поставена върху епископските одежди от неговите братя -масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също са поставени в ковчега.

1936 - 1944

Около 800 000 православни сърби са убити от католическия орден на францисканските монаси и от главорезите на хърватските усташи (една модерна инквизиция).

1936

Митрополит Антоний (Храповицки) умира в Белград, Сърбия. Той е наследен като глава на РПЗЦ от митр. Анастасий (Грибановски).

1937

В съветските лагери и затвори са изпълнени множество смъртни присъди над православни епископи, непризнаващи Декларацията на митр. Сергий от 1927. Мъченически загиват Крутицки митр. Петър (Полянский) – каноничен глава на Руската църква, местоблюстител на патриаршеския престол; Петроградски митр. Йосиф (Петровых), Казански митр. Кирил (Смирнов) и много други.

Юни 1937

Писмо от митр. Герман Деметриадски и митр. Хризостом Флорински до монах Марк Каниотис, в което се твърди, че изпадането в поправима грешка, каквато е календарната реформа, не им позволява да декларират безблагодатността на официалната Църква, но те са длъжни да се оградят от нея. Също така се казва, че е необходим Всеправославен събор, който да осъди новокалендарците и да обяви, че тайнствата им са безблагодатни.

Септември 1937

Еп. Матей Врестенски изисква, но не получава писмен отговор от митр. Герман Деметриадски, в който ясно да се твърди, че тайнствата на новокалендарците са лишени от благодат; той прекъсва общение с него, наричайки го “бивш Деметриадски епископ”, сякаш вече е обвинен, подведен под отговорност, осъден и лишен от сан. Така сред старокалендарците настава разделение; сред духовниците, последвали еп. Матей е и Авксентий (Пастрас), който остава с него до 1950. Зараждат се двата синода: Флоринитски (митр. Герман Деметриадски, митр. Хризостом Флорински и митр. Хризостом Закинтски); и Матеевски (митр. Герман Цикладски, еп. Матей Врестенски).  

Септември 1937

“Флоринитите” издават становище, с което потвърждават позицията от Пастирската енциклика от май 1935 г.

Ноември 1937 - 1945

Митр. Хризостом Флорински прави изявление в поддръжка на възгледа от юни 1937, и казва, че той никога вече няма да ръкополага епископи, защото старокалендарството е “щит” срещу неправославните  в официалната църква, а не е самата Църква.

1938 - 1945

Втората световна война

1943

Митр. Герман Деметриадски иска да се върне към новокалендарците. Молбата му е отхвърлена; по-късно той умира и е погребан от привържениците на новия календар. ИПЦ (Флоринити) остава с двама епископи: Хризостом Флорински, който става лидер и Хризостом Закинтски.

1943

Комунистическият диктатор Сталин възстановява длъжността на Московския Патриарх.  Поради крайно ограничения брой епископи (мнозина истински изповедници на Православието загиват по лагерите и затворите, заради нежеланието си да се отрекат от Христа и да служат на безбожната власт), набързо кликата на митр. Сергий (Страгородски) ръкополага голям брой епископи от числото на “покаялите се” обновленци. За Патриарх е “избран” Сергий (Страгородски). След смъртта му, през  1945 г. начело на МП застава Алексий І (Симански) – също бивш обновленец и верен служител на безбожниците. За съжаление поместните православни църкви се подвеждат по лъжите на съветската власт, убедително поддържани от самите клирици на МП, твърдящи че в СССР има свобода на религията и няма преследвания на православните, и приемат МП като една истинска поместна православна църква.

1943

Герман Цикладски се отцепва от Матей считайки, че позициите на матеевците са погрешни. Те остават с един епископ.

22. 02. 1945

Вселенската патриаршия вдига схизмата, която наложи през 1872 г. на Българската Екзархия. Причина за налагането на схизмата е обвинение в ереста на етно-филетизма (т.е. поставяне на националните признаци над Църквата, на любовта към своя народ над любовта към Христа). При вдигането на схизмата не се и споменава за етно-филетизма, нито се изисква покаяние от страна на “еретиците” – българи.

1948

Основава се съвременната държава Израел. Първата страна, която я признава е Съветският Съюз.

1948

Атинагор, бивш архиепископ на Северна и Южна Америка и масон 33-та степен, става Вселенски патриарх, след като под предлог за “психическо разстройство” е отстранен патриарх Максим. Атинагор казва: “Грешим, ако смятаме, че православната вяра е паднала от небето и че останалите религии не са ценни. Триста милиона от човечеството са избрали исляма като път към Бога, а останалите стотици милиони са протестанти, католици и будисти. Целта на всяка религия е да направи човека по-добър”.

1948

В Москва се провежда Съвещание, в което участват представители на почти всички поместни православни църкви. Съветската власт всячески съдейства за провеждането на това събитие с цел да покаже на православните по света, че в СССР всичко с Православието е наред. Същевременно преследванията на т.нар. катакомбници – истинските православни християни в СССР, които живеят вярата си в условия подобни на християните от първите три века, не престават за целия период на съветската власт.

Един от основните въпроси на Съвещанието е отношението на Православната църква към икуменизма. Макар че се изказват разнородни мнения, все пак надделява становището, че Православната църква не бива да участва в икуменическото движение, тъй като това би противоречало на догмата за едната, свята, съборна и апостолска Църква. Това решение е удовлетворително и за анти-западната политика на съветската власт.    

Август 1948

Поради нежеланието на митр. Хризостом Флорински да ръкополага епископи, в матеевската част на старостилното движение са сериозно обезпокоени, че старостилната йерархия ще изчезне. Затова еп. Матей (Карпатакис) е “упълномощен” от църковен събор,  ръководен от игумения Мариам и протопрезвитер Евгений Томброс да ръкоположи еднолично епископ. Те считат, че Матей е единственият православен епископ останал в Гърция.

Септември 1948

Еп. Матей ръкополага за епископ Спиридон Тримитундски (Кипър). Игумения Мариам държи неговата парализирана ръка върху главата на Спиридон. Заедно с него Матей ръкополага и Димитрий Солунски, Калист Коринтски и Андрей Патраски. Този акт скандализира голяма част от матеевците, които се връщат при митр. Хризостом Флорински, приобщил огромно множество вярващи.

1949

Архиеп. Хризостом (Пападопулос) от официалната църква умира в ужасни мъки в гръцка болница. Сестрите, които се грижат за него се обръщат към стария календар.

1950

В Торонто Централният комитет на Световният съвет на църквите (ССЦ) заявява: църквите-членки на съвета вярват, че Църквата Христова се състои от всички тях заедно и нито една отделна църква- членка не може да вярва, че е единствената истинска Христова Църква.

Май 1950

Умира еп. Матей.

Май-Юни 1950

Архиеп. Хризостом Флорински публикува становище, в което новокалендарците се определят като схизматици; които трябва да бъдат миропомазвани при обръщането си. Той отменя и се извинява за всяко изказване или забележка, направени между 1935 и 1950.

Януари 1951

Официалната църква на Гърция, оглавявана от архиеп. Спиридон издава репресивен декрет: 1. старокалендарните клирици да бъдат преследвани, залавяни и да им се снемат свещеническите одежди; 2. старокалендарните монаси и монахини да бъдат затворени в манастирите, да им се свалят монашеските одежди и да се предадат на съд; 3. старокалендарните църкви и манастири да се “вземат обратно”; 4. за гореказаното трябва да се погрижат министерствата на обществения ред, правосъдието, религията и образованието.

Цари инквизиционна атмосфера.

1951

Архиеп. Хризостом Флорински е заточен от официалната църква в манастира Ипсилон в Милитин.

Март 1951

Митр. Герман Цикладски умира докато е под домашен арест.

1952

Архиеп. Хризостом Флорински се изказва срещу новокалендарците и обяснява, че истинските православни са осъдили официалната църква като схизматична, “за да се защитим от нея, тъй като тя първа ни обяви за схизматици”.

08.09.1955

Архиеп. Хризостом Флорински, предузнавайки скорошната си смърт, приема светите тайни и се представя в Господа на празника Рождество Богородично. На погребението присъстват десетки хиляди вярващи. Шест години по-късно се откриват неговите благоуханни мощи. ИПЦ (Флоринити) създава 12–членна комисия, която да ръководи Църквата и да намери начин да възстанови нейната йерархия. За пет години ИПЦ (Флоринити) остава без епископ.

Април 1957

Църковно-народен събор на Флоринитите, в който участват 100 свещеника, избира трима архимандрити като подходящи кандидатури за епископи: избраните кандидати са архим. Хризостом (Наслимис), възрастният Акакий (Папас старши) и Хризостом (Киусис).

1959

Архиеп. Иаков  Ню-Йоркски е избран и въдворен като първойерарх на гръцкия архидиоцез на Северна и Южна Америка (Вселенска патриаршия).

1960

Акакий (Папас) напуска Гърция с медицински паспорт поради здравословни причини; на останалите двама властите отказват да издадат паспорти, тъй като подозират, че  причина за тяхното  заминаване са епископски ръкоположения.

Декември 1960

Архиеп. Серафим Чикагски (РПЗЦ) заедно с еп. Теофил Детройтски (йерарх на новокалендарните румънски енории към РПЗЦ) без предварително синодално разрешение ръкополагат за епископ Акакий (Папас) в Детройт, Мичиган. ИПЦ (Флоринити) има вече един епископ. 

1961

Под натиска на съветската власт, която променя своят външна политика, Московската патриаршия става член на ССЦ, последвана от Полската, Румънската и Българската православни църкви.

Април 1961

В свое изказване архиеп. Иаков Ню-Йоркски нарича светите канони “псевдо-документи” и “религиозни предразсъдъци”, които пречат на единството с неправославните западни християни.

Октомври 1961

Писмо, изпратено от РПЗЦ до гръцките старокалендарци (изпратено и до гръцкия архидиоцез в Америка и на Вселенския патриарх): въвеждането на новия календар е грешка; въпреки това, ние не сме прекъснали общение с каноничните църкви, които са го въвели. Промяната на календара не е достатъчно сериозна грешка, за да ни даде основание да прекъснем общение.

1963

Света Гора празнува своя 1000 – летен юбилей.

1963

Архиеп. Леонтий Чилийски (РПЗЦ) без благословията на своя Синод пътува за Гърция, минавайки през границите като обикновен монах. Той възнамерява да ръкоположи кандидатите на ИПЦ с еп. Акакий (Папас). Кандидатите на Акакий (Папас) са Авксентий (Пастрас), Геронтий (от Саламис), Акакий (Папас младши), Хризостом (Наслимис) и Хризостом (Киусис).

Април 1963

Архиеп. Иаков Ню-Йоркски казва: “Църквата не може да бъде пълна и единствена притежателка на истината”, едно становище, което Вселенският патриарх Атинагор нарича “православно”. Отсега нататък двамата масони правят много по-скандални антиправославни изказвания. Това изявление предизвиква голям смут в Гърция и Света Гора – Атон.

06.01.1964

Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ се срещат в Йерусалим и се молят заедно на Св. Гроб. Когато влизат в църквата пада светкавица и това предизвиква прекъсване на електричеството в цялата църква.

1964

Еп. Авксентий (Пастрас) е избран за архиепископ, тъй като е ръкоположен първи и е старши епископ.  

Април 1965

Последният завет на митрополит Анастасий (Грибановски) (РПЗЦ): “Относно Московската патриаршия и нейните йерарси... Руската задгранична църква не трябва да има никакво канонично, молитвено или дори обикновено общение с тях.” Митр. Анастасий умира и е наследен начело на РПЗЦ от митрополит Филарет (Вознесенски).

1965

Сръбската православна църква влиза в Световния съвет на църквите (ССЦ).

7. 12. 1965

Отстъплението на “официалното” светско Православие завършва. Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ едновременно “вдигат Анатемите от 1054”. През ХІ век Православната църква налага анатема на папската ерес, за да предпази православните християни от богохулните учения, водещи към гибел. “Вдигайки” анатемата, Атинагор официално провъзгласява, че папата и неговите последователи са незаслужено отлъчени от Църквата, че тя неправилно е считала папските учения за лъжливи и че наистина латинското папство е част от Православието. В официалното изявление на Вселенската патриаршия се казва: “Премахването на взаимните отлъчвания между двете Църкви възстановява каноническите отношения между Рим и Новия Рим. Това възстановяване е каноническа необходимост...” От този момент няколко манастира и скита на Света Гора спират да поменават Вселенския патриарх. Флоринитите използват това, за да потвърдят отново своето истинско православно изповедание и да осъдят икуменизма на Вселенската патриаршия. Те отново потвърждават безблагодатността на икуменистите, която вече е неоспорима истина.          

15. 12. 1965

Митр. Филарет (РПЗЦ) пише послание до Вселенския патриарх, в което протестира срещу действията от 7. 12. Руската задгранична църква прекратява общение и спира съслуженията с изповядващи икуменизма, като на практика ги счита за еретици. РПЗЦ гледа на “вдигането на анатемата” като на повратна точка и официално утвърждаване на  икуменическата ерес, едно отрицание на Символа на вярата в частта му за “едната, свята, съборна и апостолска Църква”. От този момент до смъртта си митр. Филарет се стреми да ръководи Руската задгранична църква, противопоставяйки се категорично на тази ерес. Според неговото лично мнение икуменистите са лишени от благодат, но това становище не става официално поради съпротивата на архиеп. Антоний Женевски. Все пак, митр. Филарет успява да утвърди своята позиция чрез 1) преустановяване на общението и съслуженията с клирици от икуменическите църкви, 2) влизане в пълно общение с Флоринитите и 3) провъзгласяване на анатемата против икуменизма (1983). Така РПЗЦ и ИПЦ на Гърция имат еднакво отношение спрямо новокалендарците и икуменистите.

1966

Умира прозорливият чудотворец старец Йероним Егински (от ИПЦ).

19. 06. 1966

В Сиатъл умира св. Йоан Максимович Шанхайски и Сан-Франциски (РПЗЦ) – един от най-великите чудотворци на 20 век.

25 юли 1967

Папа Павел VІ отива в Константинопол (Истанбул), където заедно с патриарх Атинагор участват в обща молитва.

Октомври – ноември 1967

Търсейки подкрепа за икуменическото движение патриарх Атинагор посещава поместните църкви в Сърбия, България и Румъния. Отива и в централата на Световния съвет на църквите в Женева, среща се и с Кентърбърийския архиепископ Майкъл в Лондон, където двамата съ-молитстват на обща служба.

26. 10. 1967

Вселенският патриарх Атинагор посещава Рим и се моли заедно с папата.

Ноември 1967

Мнозинството атонски монаси все още пламенно се противопоставят на “вдигането на анатемата от 1054”.

1968

ССЦ се събира на среща в Упсала, Швеция, където за първи път “православните” стават органически, пълни членове на тази икуменическа организация

1968

Архиеп. Виталий Канадски (РПЗЦ) прави изявление относно срещата на ССЦ в Упсала, в което критикува православните, присъствали там и молили се, “за да постигнат Истината, която не са познавали”. Той също така нарича икуменизма “ерес на ересите”, в съответствие с реакцията на РПЗЦ от 1965 при “вдигането на анатемите”. 

20.12.1968

Синодът на Българската православна църква, начело с  Патриарх Кирил (масон 33-та степен) въвежда в богослужебна употреба новия календар, като от 6/19 декември – Никулден се преминава направо на 20 декември (н.ст.) – Игнажден. В официалното изявление по този повод е казано съвсем ясно, че промяната се налага поради икуменическите стремежи на Българската църква. Освен това се изказва и наглата лъжа, че промяната се прави и по желание на мнозинството православни българи. Истината е, че църковната върхушка е престанала да бъде изразител на православното църковно съзнание и е започнала да служи на безбожната комунистическа власт, която не е без участие и в календарната реформа и изобщо в икуменическата обвързаност на БПЦ.

Срещу въвеждането на новия стил и икуменическата политика на Синода открито протестират двамата архимандрити и доценти в Духовната Академия “Св. Климент Охридски” Серафим (Алексиев) и Сергий (Язаджиев). Не след дълго, през пролетта на 1969, двамата са изхвърлени от Академията (о. Серафим “поради болест”, а о. Сергий – “поради непригодност”) и се установяват за постоянно в женския манастир “Покров Богородичен” в кв. Княжево, София. Патриарх Кирил ги запрещава от свещенослужение, но по-късно им е разрешено да служат “при затворени врати”.

Декември 1968

В Рождественското си послание Вселенският патриарх Атинагор твърди, че “Христовите люде”, т.е. римокатолиците и православните са длъжни да достигнат единство без йерарсите и богословите. Освен това той заявява, че е включил името на папа Павел VІ в диптисите на Вселенската патриаршия (Диптисите съдържат имената на православните епископи, които се поменават по време на св. Литургия).

Януари 1969

Архим. Киприян (Куцумбас) напуска новостилната гръцка официална Църква и се присъединява към ИПЦ “по чисто верови причини”, цитирайки 15-то правило на Двукратния събор, което позволява на свещениците и миряните да прекъснат общение с епископите си, ако те публично проповядват ерес, осъдена от св. Събори и отците. Правилото нарича тези епископи “лъжеепископи и лъжеучители”. Архим. Киприян приема еклезиологията на ИПЦ. 15 години по-късно той ще причини схизма в Църквата, като цитира същото правило, за да докаже своите нови схващания, че еретиците имат благодат.

Юли 1969

Първото скръбно послание на митр. Филарет (РПЗЦ). В него той заявява, че единението на православните със съвременните еретици-икуменисти отчуждава тези православни от съборното православно единство. По-рано същата година митр. Филарет укорява архиеп. Иаков (Вселенска патриаршия) за “неговите гибелни икуменически авантюри..., за съслуженията с неправославни..., което е пълно противоречие със св. канони”.

Октомври и декември 1969

Ленинградския митрополит Никодим (Ротов) (Московска патриаршия, генерал-майор от КГБ) дава причастие на римокатолически студенти в института Russicum в Рим. Съветската Московска патриаршия разрешава на своите клирици да преподават тайнствата на старообрядци и римокатолици.

1969

РПЗЦ заявява, че преподавайки своите тайнства на римокатолици Московската патриаршия се е превърнала в част от тяхната ерес.

18/31. 12. 1969

Митр. Филарет и Синодът на РПЗЦ изпращат послание до архиеп. Авксентий (ИПЦ на Гърция), в което се потвърждава признаването на валидността на Флоринитската йерархия и пълното общение на РПЗЦ с тях. “Ние бихме искали да ви уведомим, че Синодът на епископите на РПЗЦ признава истинността на епископското ръкоположение на вашия предшественик приснопаметния епископ Акакий (Папас старши) и на следващите ръкоположения във вашата Църква. Следователно, като отчитаме и  различни други обстоятелства, нашият Архиерейски синод счита вашите йерарси за братя в Христа в пълно общение с нас. Божието благословение да бъде върху всички свещенослужители и миряни от вашата Църква.” Това послание е подписано от митр. Филарет, както и от епископите Серафим, Виталий, Антоний, Аверкий, Сава, Нектарий, Андрей и Лавър.

Февруари 1971

Папата и Вселенският патриарх Атинагор си разменят послания с взаимно признаване на двете църкви. Атинагор също така публично обявява, че дава св. Причастие на римокатолици и протестанти.

Юли 1971

Във Флоринитския синод се осъществяват нови епископски ръкоположения – на Хризостом (Киусис), Калиник Ламийски, Паисий Евбейски и Акакий Канадски.

17,18. 09. 1971

Матеевският синод влиза в общение с РПЗЦ. В Бостън руските задгранични архиереи Филотей Германски и Константин Австралийски извършват хиротесия (възлагане на ръце със съответни изправителни молитви) над матеевските йерарси митр. Калист Коринтски и Китионския митр. Епифаний. Като условие, което РПЗЦ им поставя, е при завръщането си в Гърция да извършат същите молитви над своите събратя.

1971

Второ скръбно послание на митр. Филарет. Синодът на РПЗЦ предупреждава всички православни епископи по света, че икуменизмът е “опасна ерес”.

Юли 1972

Умира Вселенският патриарх Атинагор, погребват го в затворен ковчег. На престола се възкачва патриарх Димитрий (също масон). Неговата встъпителна реч е изцяло в икуменически дух, обръщайки се към римския папа като към лидер на християнството. Той обещава да продължи икуменическата политика на Атинагор.

Юли 1972

Свещеният Кинотис на Света Гора излиза с официално заявление за възобновяване на поменаването на Вселенския патриарх, заради “създалия се нов климат”. Но атонските монаси-зилоти продължават да не поменават патриарха и следват ИПЦ (Флоринити). До септември седем атонски манастира, населени от монаси-зилоти, продължават противопоставянето си на еретическия патриарх; това са Есфигмен, Каракал, Симонопетра, Св. Павел, Ксенофонт, Григориу и Костамонит.

Март 1974

Вселенският патриарх Димитрий налага наказания на 13 монаси от съпротивляващите се манастири. Сред тях са архим. Атанасий (игумен на Есфигмен), архим. Евдоким (игумен на Ксенофонт), архим. Дионисий (от Григориу) и архим. Андрей (от Св. Павел).

Юни 1974

Флоринитите издават енциклика, в която заявяват: “Преподаването на Св Дарове на новокалендарци е забранено откакто официалната църква изпадна в разкол. Тези, които идват в ИПЦ от новостилието трябва да се приемат чрез миропомазание със св. Миро с каноничен произход, в съответствие с 1 правило на св. Василий Велики.” Всички клирици на ИПЦ (Флоринити) приемат това изповедание и тази практика, включително и архим. Киприян (Куцумбас), игумен на манастира “Св. Киприян и Иустина” във Фили.

Септември 1974

Манастирът Есфигмен остава единственият на Света Гора, в който не се поменава името на Вселенския патриарх на богослуженията. Специални войски, изпратени от икуменистите, заплашват манастира. Всичките 60 монаси дават отпор и развяват от стените на манастира черното знаме с надпис “Православие или смърт”. И по-нататък манастирът остава в общение с Флоринитите. 

1974

Основавайки се на непрекъснатите ръкоположения, които архиеп. Авксентий извършва  без одобрението на Синода, епископите Хризостом (Киусис) Солунски, Акакий (Папас младши) Диавлийски и Гавриил Цикладски  се отделят от Синода. Тримата епископи не правят разкол чрез формирането на нов синод, но се отделят от Авксентий, за да не участват в греха на ръкополагането на свещеници и епископи, чиито достойнства не са потвърдени. Авксентий продължава да създава безпорядък сред Флоринитите, ръкополагайки недостойни лица. Хризостом (Киусис) остава извън Синода до 1985 г. Всички молби на Авксентий към Хризостом да се яви пред Синода и да изрази своите критики, за да се решат проблемите, остават безплодни.     

1975

Тиатирско изповедание на гръцкия новокалендарен митрополит Атинагор (Кокинакис) Тиатирски и Великобритански. В него се декларира, че епископството и свещенството на англиканите, монофизитите, римокатолиците и православните са еднакво истинни; и че, следователно, тайнствата на англиканите и римокатолиците са тайнства на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква! Това изповедание е официално подкрепено от Вселенския патриарх Димитрий. В същото изповедание се твърди: “Идеята, че масонството е религия е погрешна”.

Февруари 1976

Матеевския синод прекъсва общението си с РПЗЦ, тъй като не получава официално становище, в което Руската църква да заклеймява новокалендарците като схизматици, нямащи благодатни тайнства, а също и поради продължаващите съслужения с новокалендарци от страна на архиеп. Антоний Женевски, в неподчинение на Синода на РПЗЦ. Затова матеевците допускат, че Задграничната руска църква приема неправославната идея за благодатност на еретическите икуменически “православни” църкви. Също така те тълкуват събитията от 1971, когато са приети в общение от РПЗЦ, така сякаш тогава самата РПЗЦ се е нуждаела от възсъединяване с Църквата и чрез единението си с нея матеевците са я изцерили от схизма. Те твърдят, че от 1924 до 1971 г. РПЗЦ е била схизматична. По-късно Матеевският синод официално отрича извършването на хиротесиите от страна на РПЗЦ върху техните йерарси през 1971 г.

Юли 1977

Митрополит Калист Коринтски напуска Матеевския синод и се присъединява към Флоринитите, поради несъгласие с радикалните позиции на матеевците и заради неизпълнението на условията поставени от РПЗЦ през 1971 г.

30 юни (ст.ст.) 1978

Архиеп. Андрей от Ново Дивеево (РПЗЦ) се представя в Господа на именния си ден. Той е последният от прозорливите Оптински старци, ученик на св. новомъченик Нектарий Оптински.

1978

С одобрението на Синода на ИПЦ архиеп. Авксентий ръкополага архим. Евтимий за епископ на Солун. В същия град е отделилият се през 1974 г. епископ Хризостом (Киусис).

1978

Без одобрението на Синода, архиеп. Авксентий ръкополага намиращият се под юрисдикцията на Женевския архиеп. Антоний (РПЗЦ) свещенник Гавриил за епископ на Лисабон, Португалия. Заради това ръкоположение отношенията между архиеп. Авксентий и РПЗЦ охладняват.

1978

По време на официалното си посещение при новоизбрания папа Йоан Павел І, архи-икуменистът Ленинградски митр. Никодим (МП) припада и умира в краката на папата. В последствие става известно, че Никодим тайно е приел римокатолицизма и е бил таен кардинал.

Февруари 1979

В Синода на ИПЦ се разглеждат нови кандидатури за епископи. След като разбира, че не е сред тях, архим. Киприян (Куцумбас) се обръща към Калист Коринтски и Антоний Мегарски, като ги подтиква да се отделят и да образуват нов Синод.  Без знанието на Синода, двамата митрополити ръкополагат осем архимандрити за епископи: Киприян Филийски, Калиник Ахейски, Калиник Додеканезски, Максим, Матей, Герман, Калиопий, Меркурий. Тези ръкоположения са извършени без обявяване. На Максим и на Калиник Додеканезски им се казва, че ръкоположенията им са законни и извършени с одобрението на архиеп. Авксентий.

Според Киприян Филийски формирането на новия Синод има за цел премахването на влиянието на архиеп. Авксентий в Църквата. Така възниква неканоничният Калистовски синод. По-късно самият митр. Калист се чувства предаден когато Киприян (Куцумбас) започва да проповядва своето учение за благодат у новокалендарците и икуменистите и да им дава св. Причастие. Накрая, Калистовският синод се разпада. 

9. 03. 1979

Гръцкият църковен вестник Orthodox Typos съобщава за отстраняването на 10-те епископи от Калистовия синод от архиеп. Авксентий заради разкол и неканонически ръкоположения. Впоследствие, в периода 1983 – 1985, повечето от епископите се връщат към Авксентий и са приети в степените си, ставайки част от Синода на ИПЦ. Митр. Калист се оттегля с покаяние в манастира си в Коринт, където остава до края на дните си. Митр. Киприян не се присъединява към ИПЦ. 

1980

Архим. Марк (Арндт), след едва 5 години монашество, е ръкоположен за епископ в Германия от РПЗЦ. Преди това, бидейки протестант, той е приет в Задграничната църква без кръщение и става най-високопоставения некръстен клирик на РПЗЦ.

Юни 1980

В Атланта, Джорджия архиеп. Иаков (Вселенската патриаршия) отслужва “безпрецедентна” икуменическа служба, в която участват католици, протестанти, баптисти, лутерани, презвитериани, методисти и дори представители на юдейството.

1982

Матеевският синод отново отрича извършването на хиротесиите (изправителни молитви) през 1971 г. от РПЗЦ над двамата техни епископи в Бостън.

Май 1982

Александрийският патриарх Партений открито заявява, че ислямът е велика религия на великия Бог и неговият апостол е Мохамед!

Лятото на 1983

Световният съвет на църквите провежда служба по време на Асамблеята във Ванкувър, Канада, на която присъстват православни, католици, протестанти от всички секти, юдеи, мюсюлмани, будисти, индуисти, шамани, лечители и магьосници. На предходната конференция в Лима, Перу, ССЦ заявява, че кръщението, евхаристията и свещенството на всички деноминации са валидни и приемливи.

Юли – август 1983

Съборът на епископите на РПЗЦ, проведен в Канада, обявява: “На ония, които се опълчват против Христовата Църква и учат, че тя се е разделила на т. нар. “клонове”, които се различават помежду си по учение и начин на живот, - или че Църквата не съществувала видимо, а щяла уж да се състави в бъдещето, когато всичките “клонове” или части или изповедания и дори религии щели да се обединят в едно тяло; и на ония, които не различават свещенството и тайнствата на Църквата от еретическите, но казват че кръщението и евхаристията на еретиците са достатъчни за спасението; оттук и на ония, които съзнателно общуват със споменатите еретици или защитават, разпространяват и се застъпват за новопоявилата се ерес на икуменизма под претекст на братска любов или на предполагаемо обединение на разделените християни – АНАТЕМА! (Анатемата означава пълно отсичане от Бога и отделяне от Църквата и предаване на дявола.) Тази анатема е в съгласие с реакцията на РПЗЦ спрямо “вдигането на анатемите” срещу папството през 1965 г.

1984

Еп. Калист (Уеър), Англия (Вселенска патриаршия) потвърждава писмено, че дава причастие на еретиците-монофизити.

20. 01. 1984

Митр. Киприян Филийски е публично обвинен от Orthodox Typos, че приема стотици новокалендарци в своя манастир, че се моли заедно с тях и ги причастява – практика, която е забранена при старокалендарците.

1984

Митр. Киприян Филийски предизвиква смут във все още съществуващият по това време Калистовски неканоничен синод, утвърждавайки, че новокалендарците имат благодат (няколко години по-рано той признава обратното). След разпадането на Калистовския синод и завръщането на повечето от епископите му в ИПЦ, самостоятелни остават еп. Джовани и митр. Киприян Филийски, който се отделя от еклезиологията на старокалендарното гръцко движение със своето ново учение за “светите еретици” – еретиците-икуменисти, които могат да призовават благодатта на Светия Дух за освещаване на техните тайнства.

1985

Формира се т. нар. Синод на противостоящите под предстоятелството на митр. Киприян Филийски, който не се връща в ИПЦ на Гърция, продължавайки проповедта на своето “ново богословие” за благодатта. Той счита себе си за единствения йерарх в Гърция с правилно изповедание на вярата.

1985

Архиеп. Марк Берлински (РПЗЦ) посещава Св. Гора и поменава Вселенския патриарх Димитрий по време на литургия в сръбския манастир Хилендар. Когато същия ден той се връща в скита “Св. прор. Илия”, монасите отказват да му целунат ръка. РПЗЦ не взима мерки против действията на архиеп. Марк.

Юли 1985

“Делото Тсакос”: бившият новокалендарен свещеник Доротей Цакос (низвергнат от новокалендарците за хомосексуализъм) бил ръкоположен след Пасха за “Митрополит на Спарта и цял Пелопонес” от митр. Максим Кефалонийски и митр. Герасим Тивейски по заповед на архиеп. Авксентий. Когато двамата епископи отричат това, се създава комисия за разследване и установяване на истината.

Октомври 1985

Флоринитският синод отстранява епископите, замесени в “Делото Тсакос”, начело с архиеп. Авксентий. Последният не приема решението.

Ноември 1985

Праведният митр. Филарет (Вознесенски) – “Изповедник” се представя в Господа. Архиеп. Виталий Канадски става новият глава на РПЗЦ.

Януари 1986

Синодът на ИПЦ на Гърция предлага на Хризостом (Киусис) да заеме поста на Атински архиепископ, с цел да се реши проблемът в Солун, където пребивават едновременно двама епископи – Хризостом и Евтимий. Към ИПЦ се присъединява и митр. Петър Асторийски. Отделени остават Акакий Диавлийси и Гавриил Цикладски.

Ноември 1986

Синодът на ИПЦ, под предстоятелството на Хризостом (Киусис), низвергва митр. Киприян Филийски заедно с ръкоположените от него епископи  заради: 1) учението му, че новокалендарните икуменисти имат благодатни тайнства; 2) даването на причастие на новокалендарци и икуменисти; 3) изпадането в разкол чрез създаването на свой синод. Преди низвержението, митр. Киприян е призоваван трикратно да даде отговор за действията си, но той отказва, като заявява, че Флоринитският синод няма власт над него. Той започва капания по охулването на епископите от ИПЦ, наричайки ги “екстремисти” (заради тяхното истинско изповядване на вярата).

Декември 1986

Заради обвиненията в хомосексуализъм, отправени от шестима монаси на Бостънския манастир “Св. Преображение”, към игумена о. Пантелеймон и други клирици от манастира, РПЗЦ го отстранява. Докато тече разследването, манастирът напуска РПЗЦ и се присъединява към независимите митрополити Акакий Диавлийски и Гавриил Цикладски. Манастирът убеждава много от енориите на РПЗЦ да ги последват в тяхното отделяне, обвинявайки Задграничната църква в икуменизъм. РПЗЦ низвергва игумен Пантелеймон и последвалите го клирици. Бостънският манастир не търси единение с ИПЦ на Гърция, тъй като тя е в общение с РПЗЦ и отхвърлянето им е сигурно.   

1987

Архиеп. Марк Берлински, без разрешението на митр. Виталий, започва да посещава ежегодно Гърция и да съслужи с низвергнатия митр. Киприян Филийски. Той не е порицан за това от Синода.

1987

Синодът на РПЗЦ издава постановление до целия клир и народ, в което препотвърждава позицията си да не се съслужи с новокалендарци и икуменисти. Подписано е от секретаря архиеп. Лавър.

1987

В резултат на поразителна серия от смущаващи доказателства за морална разюзданост в Бостънския Преображенски манастир, митрополитите Акакий и Гавриил се отказват от него. Манастирът се обръща към низвергнатия архиеп. Авксентий и той ги приема под омофора си – едно неканонично действие, тъй като той приема клирици, низвергнати от духовенството, от което самият той е ръкоположен.

Ноември 1987

Вселенският патриарх Димитрий и негови клирици участват на папската литургия в Рим заедно с папа Йоан Павел ІІ.

1. 11. 1988

РПЗЦ извършва прославление на руските новомъченици, пострадали по време на комунизма. Почетени са повече от 15 000 000 новомъченици за Христа и Неговата Църква.

Септември 1989

Митр. Питирим Волокаламски (Московска патриаршия) заявява, че ще публикува Корана за последователите на исляма в Русия.

Октомври 1989

Александрийският патриарх Партений отново заявява, че “Мохамед е апостол на Бога,... Божи човек, който е работил за Царството Божие” и още, че “когато да се говори против исляма или будизма, това не е в съгласие с Божията воля”.

Ранната 1990

РПЗЦ разкрива, че вече е създала своя йерархия в Русия. Публично се заявява, че един от задграничните епископи, упълномощен от Синода, тайно от властите успява да влезе в СССР и да ръкоположи за епископ катакомбния свещеник Лазар (Журбенко) в Москва още през 1982 г.

25. 03. 1990

Енорията “Св. цар Константин Велики” в Суздал, Владимирска епархия, под предстоятелството на архим. Валентин (Русанцов) става първата енория, която напуска Московската патриаршия и се присъединява към РПЗЦ.

8/21. 06. 1990

Празникът на св. Теодор, просветител на Суздал. Йерарсите на РПЗЦ Иларион Манхатънски, Марк Берлински и Лазар Тамбовски с архим. Валентин и други клирици съслужат в първата архиерейска литургия в Св. Константиновската енория след преминаването в РПЗЦ.

Юли 1990

Еп. Лазар Тамбовски се жалва от намесата на Марк Берлински на руска територия. Без да обръща внимание, Марк продължава да ръкополага свещеници за Русия, сякаш тя принадлежи на Германския диоцез. Неговите неканонични действия не са осъдени от митр. Виталий.

Септември 1990

Споразумението от Шамбези: Икуменическото “световно” православие и монофизитите подписват споразумение, в което двете страни всъщност отхвърлят последните четири Вселенски събора и желаят да се обединят. “Православните” се съгласяват “да вдигнат анатемите” срещу еретиците-монофизити.

1991

Вселенският патриарх Димитрий умира и подобно на своите предшественици – масони е погребан в затворен ковчег, а не както подобава на архиерей – в открит. Новият Вселенски патриарх е Вартоломей.

Февруари 1991

РПЗЦ ръкополага архим. Валентин от Суздал за епископ в Брюксел, Белгия. В ръкоположението участват архиепископите Антоний Женевски, Марк Берлински и епископите Григорий (Граббе) Манхатънски и Лазар Тамбовски. Множество енории в Русия започват да се присъединяват към еп. Валентин.

Юли 1991

Синодът на Антиохийската патриаршия въвежда серия от мерки за достигане до пълно единение с монофизитските сирийски църкви. В тяхното “Съвместно становище” те разрешават общи молитви и интеркомунион с яковитите. Монофизитите са еретически общности, отделили се от Православието през V век, отхвърлящи ІV и всички останали Вселенски събори на Православната църква. Те изповядват една природа в Христа, за разлика от Православието, което изповядва една ипостас в две природи у Христа.

Юли 1991

Флоринитският синод (ИПЦ на Гърция) прави изявление срещу споразумението от Шамбези. В него се казва, че тези, които са го подписали са монофизити, а не православни. Те попадат под анатемите на Вселенските събори и са вън от Църквата, вън от спасението. РПЗЦ и монасите – зилоти от Св. Гора изказват сходно неодобрение на споразумението от Шамбези.

Март 1992

В Константинопол се провежда съвещание на официалните “православни” църкви, на което те потвърждават обвързването си с икуменизма и отправят заплахи срещу “разколниците” – РПЗЦ и ИПЦ на Гърция.

Май 1992

С помощта на гръцката полиция, делегация на Вселенската патриаршия изхвърля монасите от светогорския скит “Св. Илия”, който е под юрисдикцията на РПЗЦ, поради нежеланието им да поменават патриарха-еретик Вартоломей.

Октомври 1992

Сръбският патриарх Павле е приет от архиеп. Антоний Сан-Франциски (РПЗЦ) в руската катедрала с пълни патриаршески почести. Митр. Виталий не порицава за това архиеп. Антоний.

Януари 1993

След дълго очакване Българската православна църква да промени про-икуменическия си курс и да върне стария календар, старостилците в България, групирани около Княжевския женски манастир, настояват за ръкополагане на български старостилен епископ. За кандидат е избран Росен Сиромахов. За съжаление, българските старостилци, явно не добре ориентирани в проблемите на гръцкото старостилно движение, се обръщат към неканоничния Синод на противостоящите, чийто предстоятел – митр. Киприян Филийски изповядва крипто-икуменизъм. Контактите с него датират още от 80-те години, когато той посещава Княжевския манастир и още тогава изказва готовност да ръкоположи епископ за българите. В началото на януари 1993 митр. Киприян в съслужение с епископ от Румънската старостилна църква (една изповедническа църква, която също е подведена да влезе в общение с Киприян) ръкополага за български старостилен епископ Фотий Триадицки (Росен Сиромахов). Така се слага началото на Българската старостилна православна църква. Наред с тази общност в България се създават енории и на другите два основни гръцки старостилни синоди - Флоринитския (Хризостом Киусис) и Матеевския (архиеп. Андрей)

9. 01. 1993

Патриарх Вартоломей изпраща поздравление до римския папа по случай специалната молитвена среща в чест на Франциск Асизки, в което се казва: “...най-необходимо за нас е да участваме в тази молитва, още повече че бе обявено, че тя е под духовното покровителство на св. Фрациск, големият светец на тази земя...”. Патриарх Павле също добавя: “Вие ни информирахте, че в това молитвено събрание ще участват епископи и други видни представители на Римокатолическата църква от цяла Европа, представители на другите християнски църкви и изповедания от Европа, както и представители на исляма и другите големи религии. Ние искрено се радваме, че тази обща молитва ще се състои в Асизи, родното място на този праведен и истински Божи служител (Франциск), чието духовно наследство и учение го направиха апостол на смирението, покаянието, мира и любовта. Той изгради истински мост между християните от Запада и Изтока.”

Май 1993

Еп. Гргорий (Граббе) уведомява Синода на РПЗЦ за продължаващите неканонични действия на архиеп. Марк Берлински и еп. Варнава Кански извън техните епархийни граници, предимно в Русия. В доклада си еп. Григорий казва, че въпреки хаоса, създаден от тези епископи, еп. Валентин Суздалски и прибавил 63 енории към своя диоцез и по преценка сега има около 20 000 вярващи. Като пренебрегва каноническите права и дори съществуването на руските епископи, еп. Варнава Кански (Франция) изисква, но му е отказано, правото да администрира всички енории на Свободната църква в Русия. Още повече, той е разкритикуван за своята скандална некомпетентност, проявена в неговото братско писмо до местоблюстителя на абсолютно неканоничния и самосвятски Киевски патриархат от името на РПЗЦ. Предвид юридическата битка на РПЗЦ с Московската патриаршия, Варнава пише: “Ние ви умоляваме, Ваше Високопреосвещенство, чрез Киевския патриархат, оглавяван от вас, да дадете на нашата църковна деятелност юридическа база и да ни премете в братско общение.” Въпреки призива на еп. Григорий Варнава Кански да бъде низвергнат, Синодът само временно го отстранява и за кратко време го изпраща в Йерусалим.

Юни 1993

В резултат на продължаващата неспособност на митр. Виталий да управлява от Ню Йорк църквите в Русия, Суздалската епархия решава да създаде временна администрация, отделно от РПЗЦ, но която е все още в общение с нея.

17-24.06. 1993

Подписва се Баламандската уния, в която патриаршийте на Константинопол, Александрия, Антиохия и Москва, заедно с няколко поместни православни църкви се съгласяват с римокатолиците, че те споделят “една вяра, едно свещенство, едно кръщение” и че те са “Църкви – сестри (два дроба на едно тяло) и се стремят към съвършено и пълно общение”.

Март 1994

На Суздалското епархийско събрание се решава да се създаде Временно църковно управление (ВЦУ). Еп. Валентин е възведен в сан архиепископ, ръкоположени са още трима нови епископи:Теодор Борисовски, Серафим Сухумски и Агатангел Симферополски. Събранието изразява своето желание Синодът на РПЗЦ да признае ВЦУ и извършените ръкоположения. В друга резолюция, събранието решава по време на богослуженията да се продължи поменаването на митр. Виталий, с когото те искат да останат в молитвено общение. 

Март 1994

Архиеп. Марк Берлински (РПЗЦ) пътува до Сърбия и съслужи със сръбски йерарси, сред които и изтъкнатия икуменист еп. Лаврентий. Отново няма реакция от РПЗЦ.

Юли 1994

РПЗЦ се обединява с низвергнатия икуменист митр. Киприян Филийски и неговия “Синод на противостоящите”, като още през 1992 е установено общение и с Румънската старостилна църква, която от своя страна е в общение с Киприян. Въпреки изразеното несъгласие на митр. Виталий, той приема мнението на повечето епископи. В оправдание на това обединение, РПЗЦ потвърждава, че Киприяновото богословие е идентично на нейното, т. е. че икуменистите са част от Църквата и имат истински тайнства. В началото преговорите вървят трудно, но главна роля в убеждаването на руските задгранични архиереи изиграва еп. Фотий Триадицки. В крайна сметка, в пълно евхаристийно общение помежду си влизат РПЗЦ, Синодът на противостоящите, Румънската старостилна църква и Българската старостилна църква.

Митр. Виталий обещава на йером. Григорий от Успенския скит в Буена Виста, Колорадо, че няма да съслужи с Киприян и го убеждава да не напуска РПЗЦ.

Ноември 1994

Еп. Валентин Суздалски приготвя протест срещу съюза с Киприян за събора в Лесна. Синодът на РПЗЦ, обаче, чрез архиеп. Марк Берлински, оскърбява еп. Валентин и му нарежда да мълчи. Съборът продължава с разделяне на епархиите в Русия. Осъществяването на това решение, което изисква регистрация от правителството, би довело до загуба на църковното имущество и преминаването му в ръцете на Московската патриаршия. Руското духовенство отказва.

Ноември 1994

ИПЦ на Гърция прекратява общението си с РПЗЦ, заради съюза й с Киприян, след като изпраща документацията по неговото низвергване до Лесненския събор и не получава никакъв отговор.

1995

Архиеп. Марк (РПЗЦ) се среща с Московския патриарх Алексей ІІ в Мюнхен. Това става без знанието на митр. Виталий и нарушава завещанието на митр. Анастасий от 1965 г. Митр. Виталий отново не взима мерки срещу архиеп. Марк.

12. 03. 1995

Архиепископите Лазар и Валентин се срещат в Суздал с епископите Агатангел, Серафим и Теодор, за да възстановят ВЦУ, създадено през 1994 г. Те заявяват, че действията на РПЗЦ представляват нарушение на св. канони, в частност 8 правило на ІІІ Вселенски събор.  

Юни 1995

Възстановеното ВЦУ решава да създаде постоянен независим синод. През 1996 официално се създава Руската православна автономна църква (РПАЦ).

29. 06. 1995

Вселенският патриарх Вартоломей посещава папата в Рим и “съслужи в историческа литургия в базиликата “Сан Пиетро”. По време на службата светкавица удря купола на храма.

Юли 1995

В ИПЦ на Гърция се появява разкол. Архиеп. Хризостом (Киусис) установява нов административен офис и заедно с последователите си иска да има пълен контрол над църковните сметки. Шестима епископи: Калиник Ламийски, Евтимий Солунски, Паисий Ню Йоркски, Стефан Хиоски, Юстин Евбейски и Викентий остават заедно, под предстоятелството на Калиник Ламийски.

1995

В Матеевския синод също става разкол. Петимата епископи Хризостом Солунски, Матей Атически, Григорий Месинийски, Теодосий Фтиотидски и Тит Козански обвиняват останалите епископи под предстоятелството на архиеп. Андрей Атински в иконоборческа ерес. Има се предвид богословското отхвърляне на изображенията на “новозаветната Троица” и  “Възкресение Христово”. Според мнението на обвинените в иконоборство, каноническите изображения на тези два сюжета са съответно “Старозаветната Троица” (явяването на тримата ангели на Авраам при Мамврийския дъб) и “Слизането на Христа в ада”.

1995

Ново съслужение между РПЗЦ и Сръбската патриаршия в Сан Франциско, без реакция от страна на митр. Виталий.

Декември 1995

Митр. Виталий отслужва литургия с низвергнатия митр. Киприян в Ню Йорк. Така той консумира съюза с неканоничния Синод на противостоящите. Това принуждава йером. Григорий, Успенският скит в Колорадо и манастира “Св. Апостоли” да прекъснат общението си с РПЗЦ.

Декември 1995

Митрополитите Паисий и Викентий са отстранени от Синода на ИПЦ под предстоятелството на митр. Калиник, тъй като не се покайват за изразените от тях икуменически становища в гръцкия вестник в САЩ National Herald.

Февруари 1996

Успенският скит и манастира “Св. Апостоли” напускат РПЗЦ, поради общението с Киприян Филийски и се присъединяват към ИПЦ на Гърция, без да имат цялата необходима информация за положението там и надявайки се, че Хризостом (Киусис) и Калиник Ламийски ще се обединят отново.

Януари 1997

Архиеп. Марк за втори път се среща с Московския патриарх Алексий ІІ в Москва, отново без разрешението на митр. Виталий. Те се поздравяват един друг като йерарси и обсъждат отношенията между техните църкви. РПЗЦ поема курс към обединение с Московската патриаршия. 

Юли 1997

Московска патриаршия отнема от РПЗЦ манастира “Св. Троица” в Хеброн, Израел. РПЗЦ е в шок.

31. 07. 1997

РПЗЦ прави официално изявление, че е в евхаристийно общение с Йерусалимската патриаршия.

14. 07. 1997

В сп. “Апостолски и светоотечески глас” е публикувано писмо на архим. Григорий от Успенския скит в Колорадо, в което той призовава за внимание към действията на наречения за епископство архим. Павел (Стратигеас). В писмото се цитират много предателства на о. Павел спрямо Православието и неговата политика да дава  причастие на икуменисти заради финансови дарения. 

Октомври 1997

Брат Йосиф Муньос е убит и неговата чудотворна мироточива икона на св. Богородица Иверска изчезва. Нов шок за РПЗЦ.

Декември 1997

Монасите зилоти от Есфигменския манастир на Св. Гора предупреждават архиеп. Хризостом, че ако архим. Павел (Стратигеас), който очевидно е икуменист, бъде ръкоположен за епископ, те ще прекъснат общението си с него.

24. 01. 1998

Катедралният храм на РПЗЦ в Монреал, където е седалището на първойерарха, изгаря до основи.

26 .02. 1998

Синодът на архиеп. Хризостом ръкополага архим. Павел за епископ Асторийски.  

Март 1998

Синодът на митр. Калиник Ламийски прекъсва всякакви отношения с Хризостом (Киусис) и неговия Синод, поради ръкоположението на Павел Асторийски. Новият игумен на Есфигмен оставя манастира под омофора на Хризостом.

Май 1998

Двамата отстранени от Калиникския синод епископи в САЩ - Паисий и Викентий - преминават към Вселенската патриаршия. Те са приети чрез миропомазание и преръкополагане във всички йерархически степени.

Септември 1998

Синодът на архиеп. Хризотом провъзгласява анатема срещу ересиарсите на икуменизма Вселенските патриарси Мелетий Метаксакис и Атинагор Спиру и Атинския архиепископ Хризостом Пападопулос.

Неделя на Православието, 1999

Синодът на РПАЦ заявява: “Издадена е резолюция относно йерархията и духовенството на Московската патриаршия, които са получили сановете си чрез посредничеството на светските власти и органите на Държавна сигурност. Във връзка с това се взе решение всяка година на Неделя Православна да се прочита анатема със следния текст: “Ако епископи са използвали светските началници, за да придобият власт в Божията Църква и да я поробят, нека те и тия, които ги подпомагат и са в общение с тях без да обръщат внимание на изобличенията на Божествения закон, да бъдат АНАТЕМА”. Така под анатема попада цялата Сергианска църква и намиращите се в общение с нея, тъй като всички нейни йерарси са грижливо подбирани и одобрявани от Пети отдел на КГБ (по делата на РПЦ) и са давали съгласието си да работят като агенти на тази служба.

Февруари 1999

Архим. Григорий и двата манастира в Колорадо се присъединяват към митр. Калиник Ламийски, тъй като става ясно, че Хризостом (Киусис) и неговия синод няма да се поправят, а напротив – одобряват действията на икумениста Павел Асторийски.

Април 1999

Синодът на РПЗЦ заявява: “Ние поздравяваме епископите и духовенството на многострадалната Сръбска църква с братска целувка и молим светите им молитви за нас, които споделяме техните големи скърби.” Това е официално изявление на Синода на РПЗЦ, в което те потвърждават молитвеното си общение със Сръбската патриаршия. Съслуженията между клирици на РПЗЦ и Сръбската патриаршия получават официално одобрение.

Август 1999

В Синода на архиеп. Хризистом (Киусис) се извършват пет епископски хиротонии на млади архимандрити, повечето от които са под необходимата каноническа възраст. Много вярващи и свещеници са скандализирани и преминават към Калиникския синод.

26. 03. 2000

Папа Йоан Павел ІІ се моли пред Стената на плача в Йерусалим: “Боже на нашите бащи, Ти избра Авраам и неговите потомци да прославят Твоето име сред народите. Ние дълбоко тъжим за поведението на онези, които в течение на историята са причинили на тези Твои чеда страдания, и молейки Твоето прощение, желаем да се обвържем с истинско братство с народа на Завета.”

Октомври 2000

Съборът на РПЗЦ създава комисия за проучване на възможността за съединение с Московската патриаршия. Отправя се писмо до Сръбския патриарх Павле да съдейства на процеса за възсъединяване на двете части на Руската църква. Писмото завършва така: “Умоляваме Ви да не ни отхвърляте от литургично общение, защото желаем заедно с вас, с едно сърце и една уста да прославяме вечно нашия Спасител Христос Бог.”

Ноември 2000

По това време РПАЦ има 8 епископи (6 в Русия, един в Украйна и един в Латвия) и около 450 енории, от които 300 катакомбни.

15. 03. 2001

Архиеп. Валентин е издигнат в митрополитски ранг, както подобава на глава на истинската Православна църква в Русия.

24. 04. 2001

Митр. Виталий и Синодът на РПЗЦ издават указ, който временно отстранява и подвежда под отговорност еп. Варнава Кански за множество канонически нарушения и най-вече за нежеланието да се подчини на главата на европейския диоцез еп. Амвросий. За 2 май се насрочва заседание на църковния съд в Мюнхен. Преди датата на църковния съд, еп. Варнава и неговите последователи отхвърлят указа на РПЗЦ и отказват да се явят на заседанието. Църковният съд обявява незаконността на действията на еп. Варнава и го призовава към покаяние.

10. 07. 2001

По време на Архиерейски събор, 91-годишният митр. Виталий официално се оттегля от ръководството на РПЗЦ поради здравословни причини.

13. 07. 2001

Митр. Виталий посочва за временно изпълняващ задълженията на първойерарх архиеп. Лавър, който поема отговорността по свикването на избирателен събор.

23. 10. 2001

Митр. Виталий присъства на откриването на избирателния събор и гласува за първойерарх на РПЗЦ. Избран е архиеп. Лавър.

27. 10. 2001

Под влияние на своята секретарка Л. Роснянска и на някои клирици, митр. Виталий издава декларация, в която отрича да е напускал поста си на първойерарх на РПЗЦ и че продължава да бъде такъв. 

3. 11. 2001

Заедно с еп. Варнава Кански, митр. Виталий ръкополага архим. Сергий за епископ на Мансонвил. Задграничната църква се разделя на две – РПЗЦ (Лавър) и РПЦИ (Руска православна църква в изгнание, под предстоятелството на митр. Виталий).

8. 11. 2001

РПЦИ (Виталий) се отрича от 7-годишното си общение с митр. Киприян Филийски и Сръбската патриаршия. Въпреки това, не се отхвърля общението с Румънската и Българската старостилни църкви, които са в общение с Киприян и поддържащи икуменическата му еклезиология, както и общението с Йерусалимската патриаршия.

2/19. 12. 2001

Архим. Григорий от Успенския скит (Колорадо) е избран единодушно от Синода на РПАЦ и е ръкоположен за Денвърски епископ и викарий на РПАЦ в САЩ. Ръкоположението се извършва в Цареконстантиновския събор в Суздал от митр. Валентин, еп. Теодор и еп Антоний. РПАЦ става с 10 епископи.

Януари 2002

Папата призовава всички религии в Асизи да се молят за световен мир и единство. Всички икуменически “православни” църкви” са представени, като Вселенският патриарх участва лично.

Май 2002

Папа Йоан Павел ІІ посещава България. Въпреки декларираното си нежелание, Българският патриарх Максим взима участие в церемонията по официалното посрещане на ересиарха-папа. Това става след оказания силен политически натиск от страна на правителството и лично от министър-председателя Симеон Сакс-Кобурготски. Висшата йерархия в България се страхува да загуби благоразположението на властта, обещала нов закон за вероизповеданията, който да върне имотите на БПЦ и да я постави в привилегировано положение спрямо останалите религиозни общности в страната, но основната му цел е “ликвидацията на разкола в БПЦ”. В Синодалната палата патриархът се опитва да каже, че римокатолиците са се отделили от истината, но официалният протокол налага съответни ограничения. За сметка на това, при посрещането на папата в храма “Св. Александър Невски” епископите Симеон Западноевропейски, Неофит Доростоло-Червенски, Дометиан Видински, Павел Левкийски целуват ръка на високия гост, а хорът пее “Благословен идещият в името Господне”. Симеон Западноевропейски отправя приветствени думи, в които ясно признава епископското достойнство на ересиарха. Връх на отстъпленските прояви на официалната българска църковна йерархия става словото на игумена на Рилския манастир еп. Йоан Драговитийски, който не се посвенява пред чудотворните мощи на св. Иван Рилски в словото си към папата да изрече богохулните слова: “Разделителните стени между нас не достигат небесата” и нарича папата истински наследник на Петровия престол, носещ благословението на първовърховните апостоли.