Как да постим
Неделя, 21 Март 2010г. 08:54ч.    PDF Печат Е-поща
Пост
Размер на шрифта:



В Църковния Устав Българската Православна Църква е постановила няколко периода на пост през годината:

Всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;
Всеки петък - за спомен на самите Му страдания и смърт;
В сряда и петък, когато не са в постния период, са позволени само растителни храни и риба.

Срещу Богоявление (т.е. на 18 януари) се спазва строг пост за достойното приготвяне за този велик празник. Позволена е само растителна храна без олио. Ако се случи да е събота или неделя се разрешава олио и вино в умерени количества.

От Неделя на Митаря и фарисея до Неделя Месопустна (двете седмици преди Великия пост) еднодневният пост в сряда и петък не се спазва.

Седем седмици преди Великден започва най-строгият и най-продължителен пост. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания (Страстната седмица), в която се спомнят последните събития от земния живот на Христос.
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.
След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо. Седмицата не се нарича постна, защото се яде риба, масло, яйца, мляко и млечни продукти.
След Неделя Сиропустна, първите три дни от Велик пост (понеделник, вторник и сряда) се прекарват в пълно въздържание (тримирене) - не се яде нищо!
Четвъртък, петък и събота се пази строг пост (растителна храна без олио).
От там нататък се яде само растителна храна, като през повечето дни е позволено олиото (освен в сряда и петък), а в събота и неделя може да се пие и вино.
На Връбница (съботата преди Страстната седмица) се позволява риба.
На Благовещение - 7. април, ако не се пада през Страстната седмица, също се позволява риба.
В понеделник, вторник и сряда от Страстната седмица се яде само растителна храна без олио.
На Велики петък не се яде нищо и не се пие вода! За немощни и престарели хора са позволени само хляб и вода.

През светлата седмица след Великден еднодневният пост в сряда и петък не се спазва.

През седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост) еднодневният пост в сряда и петък също не се спазва.

Петровият пост е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност, а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова тяхната продължителност е различна всяка година. Ако Великден се случи през месец март, Петровият пост може да се доближи по продължителност до Великденския пост.
Петровият пост започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница.
Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (12.юли), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.
Режимът на Петровия пост е облекчен - пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните, различни от сряда и петък, се разрешава риба.

Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва.
Подготовката към празника Успение Богородично трае от 14 август до 28 август
През Богородичния пост се яде разстителна храна, като олиото е позволено.
На Преображение Господне (19.август) е позволена и риба.

В деня на Отсичане главата на Cв. Йоан Кръстител(11.септември) се пази строг пост (позволена е само растителна храна без олио). Ако се случи да е събота или неделя се разрешава олио и вино.

На Кръстовден (27.септември) се пости за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа. Постът се състои в ядене само на растителна храна с олио.

След деня в памет на св.ап. Филип(27.ноември), на 28-и започва четиридесетдневният Коледен пост, установен в чест на Раждането на Спасителя, за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество Христово.
През първата седмица на Коледния пост (28.ноември - 5декември) се яде растителна храна, като олиото е позволено.
През останалите дни се разрешава риба.
От 2 до 7 декември включително се яде само растителна храна, като олиото е позволено.

През Рождественските празници (от 7 януари до Навечерие на Богоявление-18.януари) еднодневният пост в сряда и петък не се спазва.

Безгръбначните животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.



НАЙ-ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОСТА


В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна и удоволствия. Именно въздържанието е важно, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година. На по-късен етап се пристъпва към спазване на нестрог и кратковременен пост, а едва в последствие да дълъг и строг пост.

Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста. Болните, слабите и прекалено възрастните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

Приемането на блажна храна (заговяването) след дълги пости в празничните дни след литургията, също трябва да става постепенно и внимателно, защото организмът е отвикнал от "тежка" храна.

Телесен, без духовен, пост не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се изпълва с убеждение за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.



В чисто исторически план, постът е най-старото култово предписание, целящо да се изпроси Божията милост. Той е практикуван както от старозаветните евреи, така и от източните народи, древните елини и римляни.

Практикуването на поста е от изключителна важност за старозаветните евреи. Те правилно са разбрали, че чрез него човек на дело показва смирението си пред Бога и вярата си в Неговата милост и Всемогъщество. Затова в дни на беди и скръб, при покаяние, при започване на важно и трудно дело, повсеместно се въвежда именно поста. Преди да получи Божиите заповеди св. пророк Мойсей пости четиридесет денонощия на планината Синай (Из 34:28). Естир предотвратява пъкленото дело на Амала чрез пост, като заедно с нея постят и сънародниците й (Естир 4:16). Пости и Св. пророк Илия на планината Хорив (3 Цар 19:8). Забележителен е и постът на ниневийците (Йона 3:1-8).

В по-късно време се утвърждава обичай да се пости два дни седмично - в понеделник и четвъртък. Така установеният и урегулиран пост в Стария Завет, преминава по линията на естествената приемственост и в Новия Завет. Свързващото звено между тях е Св. Иоан Предтеча, чийто изключително строг начин на живот е описан в Св. Евангелие (Мат. 3:1-4).

За православните християни постът е утвърден от Иисус Христос чрез Неговия личен пример. Преди да започне Своето спасително дело и обществената си дейност, Божият Син се отдава на 40-дневен пост в пустинята, подложен на неспирните изкушения на сатаната (Мат.4:1-3). Освен това, Господ допълнително разяснява необходимостта от поста в борбата срещу дявола: "Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост" (Мат. 17:21).

При оформянето на църковния пост, св. апостоли приемат за критерий живота, страданията и Възкресението на Иисус Христос. Първоначално постът е практикуван в понеделник и четвъртък, както е свойствено и за фарисеите. Но, за да се разграничат от тях, предали Христа за разпятие, св. апостоли изместват поста в други дни - сряда и петък, за да се споменат предателството към Божия Син (сряда) и Неговата кръстна смърт (петък).

Постепенно постът приема нов облик. Дотогава изпълняван чрез отказ от всякаква храна до 15 часа, а при специални случаи в продължение на три дни, то сега практикуването му се свързва с отказ от определен вид храни - месо, млечни продукти, яйца, риба и олио. В дните сряда и петък е утвърден строгият пост, който изисква въздържание и от олио. Постепенно църковният канон отделя дните събота и неделя, в които постът е облекчен, а по време на богослуженията в неделя се забранява и колениченето (Правило 20 на І вс. Събор). Това се прави с цел да се отличи празничният характер на събота и неделя, защото в съботния ден Бог си почива от делата Си, а неделя е денят на Христовото възкресение. Уважавайки особения и празничен характер на тези дни, св. Църква определя по време на пост в събота и неделя да се разрешава употребата на олио и вино. Единственото изключение е Велика събота - ден на строг пост, защото тогава Иисус Христос е лежал в недрата на земята.

Същността на поста е в т.нар. духовен пост, при който е наложително да се въздържаме от всички грехове на езика (осъждане на другите, празнословие, сквернословие, клевета и интригантство, неприлични разговори и т.н.); грехове на сърцето (завист, злоба, гняв, пожелаване на чуждото, себелюбие, алчност и най-вече гордост); грехове на мисълта (блудни помисли, самомнение, пошли въображения и волнодумство); грехове на волята (злорадство, мързел, инат). Духовният пост се практикува най-вече с усърдни молитви и с осъзнаване на собствената греховност; с колкото е възможно по-често посещение на богослуженията, особено на св. литургия; с четене на св. Библия с посещаването на болни, самотни хора и затворници; с утешаване на скръбни и нещастни хора; с благотворителност и милосърдие. Колкото повече и най вече от сърце се спазват изискванията на духовния пост, толкова по-лесен за изпълнение е и телесният. Трябва добре да се осъзнае, че ако спазваме духовния пост, толкова по-лесен става телесният. Духовният пост стои над телесния, защото Сам Христос определя, че "не това що влиза в устата осквернява човека, а онова що излиза от устата, то осквернява човека") (Мат.15:11)

Като най-явна проява на духовна борба, постът е трудно дело, което изисква желание, усилия и голямо търпение. По време на постенето изникват най-неочаквани и всевъзможни трудности, целящи отказ от него: подигравки от околните, упреци срещу поста и убеждаване, че той е излишен или пък вреди за здравето; въвличане в открито богохулни спорове и др. Често постещият се възгордява от мисълта, че е по-съвършен и възвишен от другите. Среща се и противоположния вариант – човек се отчайва при мисълта, че е толкова грешен, че каквото и да прави, не би могъл да омилостиви Бога.

Изключително важно значение има заключителния етап на поста – приемането на св. Причастие, което е най-великото тайнство на Христовата Църква. При него участващият приема Тялото и Кръвта Христови под видимата форма на хляб и вино - духовно спасение и телесно здраве. Църквата е запазила многобройни свидетелства за изцеление след приемане на св. Дарове, но най-великото чудо се извършва в човешката душа. За пръв път Тайнството се извършва от самия Христос по време на Тайната вечеря: "Вземете, яжте, това е Моето тяло. Даде им и рече: Пийте от нея всички; тази е Моята Кръв на новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете" (Мат. 26:28). Каква е огромната спасителна сила на най-великото Тайнство, отново сам Господ определя: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния един" (Иоан 6:54).

Първото условие за причастие е правилната и сърдечна вяра, основана на Символа на вярата. Второто условие е свързано с подготовката и изпитанието на душата и тялото - чрез молитва, пост и въздържание. Третото условие е изповедта пред свещеник, при която се извършва другото църковно Тайнство - Покаяние.



 

Избрани статии

Служението на жените в Църквата

Православен мироглед | Достойно есть | Понеделник, 1 Февруари 2010

  Служението на жените в Църквата Архиепископ...

Бракът като път на спасение

Светите Тайнства: Брак | Александра Карамихалева | Вторник, 22 Декември 2009

Едва ли има въпрос, на който да...

Съвременно луциферианство

Демонични култове | Черна†а роза | Понеделник, 18 Януари 2010

Луциферианство  представлява не само идейно-религиозно движение и...

Обръщение относно ДИСКУСИЯТА ЗА ГМО към клира и миряните на Пловдивска епархия

Новини | Достойно есть | Събота, 27 Февруари 2010

Обични в Господа братя и сестри,С известно...

Последни беседи

Що е вяра?

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

Из творенията на светителя Дмитрий РостовскиКакво означава...

По християнски е да се прави оброк, не курбан

Православен мироглед | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

лагочестив обичай у народа е при някои...

Ще живеят ли вечно неродените деца?

Православен мироглед | Александра Карамихалева | Петък, 4 Ноември 2011

Широко известно е, че абортите са в...

Слово за Възкресение

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Събота, 3 Април 2010

 Св. Йоан Златоуст   ойто е...

Your are currently browsing this site with Internet Explorer 6 (IE6).

Your current web browser must be updated to version 7 of Internet Explorer (IE7) to take advantage of all of template's capabilities.

Why should I upgrade to Internet Explorer 7? Microsoft has redesigned Internet Explorer from the ground up, with better security, new capabilities, and a whole new interface. Many changes resulted from the feedback of millions of users who tested prerelease versions of the new browser. The most compelling reason to upgrade is the improved security. The Internet of today is not the Internet of five years ago. There are dangers that simply didn't exist back in 2001, when Internet Explorer 6 was released to the world. Internet Explorer 7 makes surfing the web fundamentally safer by offering greater protection against viruses, spyware, and other online risks.

Get free downloads for Internet Explorer 7, including recommended updates as they become available. To download Internet Explorer 7 in the language of your choice, please visit the Internet Explorer 7 worldwide page.