"Oткрихме съкровището на цар Иван Шишман в крепостта Урвич край София. Съкровището се състои от 18 сребърни монети на цар Иван Александър, обица и сребърен пръстен, открит на съвсем друго място." обяви вчера археологът Николай Овчаров на 2 ноември, тази година.

Защо ли този път, обаче никой не повярва ?

За твръдението, че само 18 и то ... сребърни монети са "съкровище" на който и да било Български цар, освен да се усмихнем, друго не можем да направим.

Какво обаче превръща известният, като "Българския Индиана Джоунс" или "чалга-археолог", археолог и масон-тамплиер във мним откривател, четем в статия на в. "24 часа" озаглавена "Съкровищата на цар ШАшман":

Да зърнат и документират епохалната находка, отидоха всички. Или по-правилно е да се каже всички, които не знаеха или пък бяха забравили, че Николай Овчаров бе обявил съвсем същото и преди три години и половина след разкопки във Велико Търново.
Така нареченото съкровище на цар Иван Шишман, открито от Овчаров при разкопките на църквата "Св. Иван Рилски" в Търново през 2008 г., се състои от 6 (шест!) сребърни монети. При това положение е съвсем обяснимо защо всички го бяха забравили и онзи ден очакваха с нетърпение какво ще извади археологът, който иначе няма нищо против да бъде наричан българския Индиана Джоунс.

Този път откритото край София съкровище на Шишман се оказа по-голямо. Даже направо може да се определи като три пъти по-голямо. Защото Овчаров гордо показа 18 монети. И за да изглежда царската хазна по-представителна към нея бяха добавени една обица и два пръстена. За които с половин уста бе съобщено, че са намерени някъде другаде. Къде точно, не се разбра.

"Имането" на цар Иван Шишман бе поднесено на една табла, обвита с черно кадифе. Преди да го покаже Овчаров уточни, че съкровището било намерено в руините на църквата "Св. Илия" и по-специално в притвора. Завладяващата му историческа сказка накара аудиторията да си представи трагичните обстоятелства, при които царските защитници на крепостта скрили съкровището, а после вероятно били убити и не могли да се върнат и да си го приберат.

Нататък историята е ясна - турците превземат крепостта и изтребват всички но така и не успяват да се докопат до скритото съкровище. На камък удрят и всички търсещи го през годините. Включително и проф. Димитър Овчаров (баща на Николай Овчаров), който ръководи разкопки на крепостта през 70-те и 80-те години на миналия век.

Откриването на т. нар. съкровище на цар Иван Шишман сега съвпада с отпуснатите тази година пари от общината в София по програмата за култура. Колеги на Николай Овчаров твърдят, че основната му цел е да се привлече финансиране. А някакво съкровище винаги ще се намери от някъде, за да оправдае средствата.

"Той умее да си прави пиар и реклама. Веднъж обяви, че е намерен уникален царски пръстен с печат. Не уточни къде и при какви разкопки. Оказа се, че го е купил от един рибар, който преди това го използвал за тежест на въдицата си", казва старши научен сътрудник Стефанка Иванова от БАН.

Особено забавна подробност около новооткритото съкровище на цар Иван Шишман е присъствието на една монета на Сигизмунд Трети. Тя беше турена заедно с останалите от времето на Иван Александър на черното кадифено подносче, с което Овчаров се снима гордо пред всички медии.

Но интересно е какво прави монетата на Сигизмунд Трети в тази компания? Защото при това положение лесно човек би се усъмнил как така защитниците на крепостта са скрили там пара, сечена двеста години, след като турците вече са превзели Урвич?

Ст.н.с. Стефанка Иванова твърди, че заедно с проф. Радучева и други колеги са сигнализирали нееднократно с писма за нарушенията и измамите, които се правят.

"Предполагам, че нещата се стопират от високо място. Овчаров е състудент на президента Първанов и вероятно ползва неговото име. Не зная със сигурност, затова казвам вероятно, фактите показват, че над него има чадър", казва тя в едно старо интервю. Вчера пред "24 часа" ст.н.с. Иванова заяви, че е изгубила няколко години в напразни опити да сезира за нередностите около работата на Овчаров.

Хората вече свикнаха и вече никой не му обръща внимание, добави тя.

Поредния повод да бъде определен като чалга археолог Николай Овчаров дава през 2007 г., когато, финансиран от българската масонска организация, се опитва да докаже, че в България съществува старо рицарско гробище. За целта той отива за няколко дни в русенското село Нисово.

Там в т.нар. конско гробище той "открива" странно сходство между кръстовете и символа, който тамплиерите носели на плащовете си едно време, и разтръбява по медиите за поредното си грандиозно откритие. Шефът на историческия музей в Русе н.с. д-р Николай Ненов, който е проучвал много преди това мястото като етнолог, твърди, че гробището е наистина старо, но там са погребани хора, умрели в чумна епидемия, и за никакви рицари не може да става дума. Освен това подобни кръстове имало на още много места в Северна и Западна България, а Овчаров не може да каже нищо категорично, защото не може да разчете посланията на надгробните камъни.

От изследването "Български погребални обичаи" става ясно, че въпросните кръстове са изследвани дори от Карел Шкорпил - един от създателите на Българската археологическа наука, който макар и роден в Австро-Унгария, въобще не е съзрял рицарско-тамплиерска символика в тях. Всъщност най-малкото странно е да има гробове на тамплиери от XVI-XVII в., след като орденът е разтурен от папа Климент Пети още в началото на XIV в., а рицарите начело с великия магистър Жак дьо Моле са обвинени в ерес, содомия, манихейство и изгорени на клада.

"С приказките си за рицарски гробове Овчаров само възбуди интереса на иманярите, иначе нищо сериозно не направи. Можеше поне да метне някоя монета на Сигизмунд Незнамсикой покрай някой от кръстовете, барем да хване дикиш цялата история", казва с иронична усмивка русенска археоложка.

Източник: 24 часа

Връзка към БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН КРЪСТ