На този ден се отдава почит пред паметта на починалите и всички онези, които са загинали за свободата на Отечеството, затова се нарича, още - Мъжка задушница.

На Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душите им и палим свещ.

На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. Прието е на гроба да се прелее вино. Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.

За Задушница се правят помени, наричани още раздавки, подавки - на близки и роднини и на другите хора около съседните гробове, дори непознати се предлага от донесената храна.

В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питка или хляб. Житото символизира възкресението, хлябът и виното са спомен на Христовата жертва за нас.

Затова и нашите обичани покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило - със свои думи и с думите на светиите:

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!
Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.
Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.
Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.

В своите наставления св. Йоан Кронщадски ни учи, когато се молим за упокой на душата на някой починал да го правим от цяла душа и да помним, че това е съществен собствен дълг, а не само на свещеника и клирика. „Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки.", съветва светията.