По християнски е да се прави оброк, не курбан
Публикувано от: Достойно есть    Сряда, 16 Ноември 2011г. 20:31ч.    Печат
Православен мироглед
Размер на шрифта:

лагочестив обичай у народа е при някои църковни празненства да дава външен израз на благодарствената или просителна молитва към Бога с устройване на обществена трапеза ­ в блажни дни със заколване на агне или друго животно, а в постни дни със сготвяне на постно ястие. Това се нарича курбан.

     Тази дума обаче напомня мюсюлманския курбан-байрам на турски език или корбан на арабски и звучи нехристиянски. Курбан-байрам мюсюлманите правят през два месеца и 10 дни след Рамазан ­ строгия им пост. Това е в спомен на Авраамовата жертва към Бога. Авраам бил готов да принесе в жертва своя син Исаак. Бог видял предаността му и жертвата била заменена с овен (Бит. 22:13). Това библейско събитие Мохамед изменил, като вместо за Исаак говори за Измаил, сина на Агар, слугинята на Сарра. Празненството у мюсюлманите Курбан-байрам трае четири дни. В навечерието на празника правят помен за умрелите и раздават милостиня.

     У евреите има подобна религиозна проява ­ не курбан, а корбан ­ с "о" и значи дар на Бога, предложение, жертва. В тоя смисъл е спомената тая дума от Господ Иисус Христос в евангелието от Марк: Корбан, сиреч, дар Богу (Марк. 7:11).

     За да не напомня християнската веществена изява на молитвата тая дума, с която се изразява същото от мюсюлманите, добре би било корбан да се замени с древнобългарската дума оброк. Под тая дума финансистите в миналото разбирали дан ­ данък, налог или доход от известно притежание. С тая дума в миналото се е изразявало отчитането към общината или държавата. В религиозно значение това е веществен израз на задължение или благодарност към Бога. Така при оцеляване при някое премеждие или в израз на благодарност за успех или изпълнена молба облагодетелстваният е обричал за даден ден или празник да даде жертвен израз пред Бога или при по-големи възможности ­ агне или месо от друго животно, а ако денят е постен ­ постно ястие, което се раздава за благословение и здраве. И това се прави за година, две или повече, а обществено се прави и за постоянно.

     В този смисъл са тъй наречените оброчища с поставяне на кръст или паметен камък там, дето някога е имало храм и по традиция и завещание от деди на определен ден се прави там молитва и народна трапеза и водосвет.

     За да се избегне нехристиянското разбиране и въобще чуждият елемент в тоя благочестив религиозен обичай, добре би било да се утвърди старобългарското му название оброк ­ дума, която напомня обричане, обещание, молитва просителна или благодарствена към Бога.

     Нека тези хубави религиозни обичаи да се осмислят и поддържат за подсилване на религиозното чувство у народа на висота и всичко това да бъде за слава на Бога.


Траянополски епископ Иларион