Възходящите степени на любовта
Публикувано от: Мария Иванова    Вторник, 22 Декември 2009г. 20:29ч.    PDF Печат Е-поща
Светите Тайнства: Брак
Размер на шрифта:

В условията на социално-икономическа криза, антагонизъм в обществените отношения, чийто ярък израз са отхвърлянето на християнските ценности, все по-отчетливо се откриват признаците и на задълбочаваща се духовна криза. Корените й трябва да се търсят в хода на научното познание, което реши да разбули тайните на битието, игнорирайки неговия Създател и духовното начало в човека.
Духовната криза естествено не подмина и междуличностните отношения, което рефлектира и върху брака. Все повече млади хора смятат, че бракът е отживелица, една формалност, която може да се прескочи, или низ от компромиси, в който никоя страна не е щастлива. Според Ерих Фром, известен американски психолог и социолог, в духа на нашето време процъфтява моделът на любовта като „пакет от споразумения”, а щастливият брак се идентифицира с идеала на безупречно функциониращия екип. Екипният дух, взаимната търпимост (не като търпение, а като непрекрачване на личното пространство на другия) са в пълен синхрон с тенденциите на едно потребителско общество. Вместо среща на любовта между две личности, бракът се превърна в прибежище на самотни и неудовлетворени консуматори.
Причините за пресушаването на брака и любовта отново можем да потърсим в опита на човешкия разум да сведе човешката личност до психофизично същество и да разбули „великата тайна”, както определя брака ап. Павел в Посланието до ефесяни, извън изкупителното дело на Любовта Божия – Боговъплъщението
Така тълкуванията за брака и любовта се подчиниха изцяло на познанието върху плътта и психиката на човека. Този път пое и модерната психология. Подчертавайки огромното значение на формирането на личността и нейната цялост, тя начело със своя родоначалник Зигмунд Фройд се впуска в пътешествие в несъзнателната област, за да завоюва нови територии за съзнателния „Аз”. Походът на психоанализата обаче се увенчава със съмнителна победа, защото областта на съзнателния „Аз” се разширява единствено с легализиране на нагоните и страстите, които най-после намират своето оправдание и възможност за безпрепятствено удовлетворяване в принципа на удоволствието. Познанието за нагоните и страстите, което извлича т. нар. „дълбинна” психология, й дава „основание” да предложи свое тълкувание за любовта като възпрепятствана сексуалност. Да я сведе и ограничи до сублимация на сексуалната енергия на нагоните. По този начин се прокарва идеята за пълно и безпрепятствено задоволяване на всички инстинктивни желания като условие за душевно здраве и щастие.
Но модерната психология в лицето на известния психотерапевт Виктор Франкъл прави решителен завой и завръщане в лоното на учението за многопластовостта на човешката личност, като тяло, душа и дух. Бракът вече е разглеждан като среща на любовта между две личности. Психологията се изправя пред необходимостта да анализира любовта в нейните три възможни форми, обусловени от трите битийни пластта на човека. Тя ги разглежда и разкрива като отношение към трите измерения на човешката личност.
Сега вече сексуалната любов се разглежда като най-примитивна. В основата й е сексуалното желание, а обект е тялото. Друга форма, която психологията разчита и която съответства на душевния, психичен пласт в човека, е еротичната – тя прониква по-дълбоко до душевността на другия и е известна като влюбване.
Често чисто физическото привличане или влюбването в душевните качества на партньора се смятат за достатъчно условие за сключване на брак, но поради мимолетността на изпитваните чувства той бързо се разпада. Защо? Физическото състояние на сексуална възбуда е мимолетно, сексуалното желание угасва в момента на неговото удовлетворяване, състоянието на влюбеност, макар и да прониква зад физическите качества, обикновено има за свой обект определени душевни качества, които ни импонират. Но и то е мимолетно, защото обектът му е нещо, което личността има, а не самата личност като такава. Дори то не успява да достигне до сърцевината на личността, да се докосне до духовните й глъбини .
Характерно за подобен тип нагласа в любовта е, че тя остава сляпа за уникалността на другия, впуска се в колективното, преследва предпочитания тип и така любовта остава в плен на типичната, но безлична външност. Връзка, която се основава на тези мимолетни чувства, приема за нещо естествено изневярата, нещо повече – тя й е необходима. И оскъдицата на любов се компенсира с количеството на сексуалното удоволствие.
Не можем да отречем, че духовната личност, формирайки своите физически и психически характеристики, добива образ. Но тези външни пластове придобиват стойност като външен израз на нещо вътрешно. Физическата привлекателност на един човек е в състояние да даде израз на неговия характер (като нещо душевно), а характерът – на личността (като нещо духовно). Духовното намира израз и се стреми към себеизразяване в телесното и психичното. В контекста на казаното става ясен стремежът на физически зрелия човек към физическа връзка, но вече като израз на духовното отношение. И така външното впечатление от един човек е относително, без значение за това дали той ще бъде обичан. Всъщност неговите индивидуални физически и психически белези придобиват някаква стойност благодарение на любовта – тя ги прави достойни за любов качества. Това трябва да ни настрои критично и резервирано по отношение на усилията на козметичната индустрия и пластичната хирургия. Защото дори онова, което наричаме физически недостатък, се вписва и е част от общия образ на любимия.
Преодолявайки диктата на страстната човешка природа, и психологията е принудена да признае висша форма на любовта, чийто извор е човешкият дух. Според нея любовта е свързана с дълбоко проникване в личностната структура на партньора. Тя е непосредствена нагласа към духовната личност на обичания, към неговата личност в цялата й уникалност и неповторимост. Погледът на обичащия сякаш прониква през физическата и психическата дреха на духовната личност. Вече става дума не за физическия тип, който ти въздейства, или душевния характер, в който може да се влюбиш, а за самия човек като несравнима с други и незаменима личност. Доколкото човек обича истински, в любовта той се стреми към неповторимото и уникалното в духовната личност на партньора.
Любовта отваря очите за идеалния образ на другия не само такъв, какъвто е, но и такъв, какъвто би могъл да бъде. Позволява ни да видим цял един свят и по този начин разширява собствения ни мироглед. Но докато ни обогатява и ощастливява, тя същевременно стимулира другия, като го подтиква към реализация на онези потенциални ценности, видими единствено за любовта и само в нея.
Така и психологията се издига до идеята за моногамността на истинската любов. Моногамията предполага, че партньорът се схваща в своята с нищо несравнима уникалност и неповторимост, следователно в своята духовна същност и ценност, а значи и отвъд всякакви физически и душевни качества, с оглед на които всеки човек е заменим от друг носител на същите качества.
Докосвайки се до духовния пласт в човешката личност, психологията успява да преодолее едностранчивото и ограничено схващане за човека като психофизическо същество и съумява от несъзнаваното като средоточие на страстите да се издигне до проблемите, които поставя сферата на духовните ценности.
Това движение на т. нар. „висинна” психология обаче я изправя едва в подножието на „великата тайна” на брака, защото макар и да отчита сложната многопластовост на човешкото битие, продължава едностранчиво да свежда брака до връзка, съюз или съединение между мъж и жена. Но бракът според Свещеното Писание е много по-сложен.
Стремежът към единение, който откриваме в любовта, не се изчерпва с обичта към другия, а е насочен и към истинските висини, към Бога. Затова, когато разкриваме любовта като основание на брака, не можем да не стигнем до Източника на любовта и благото – Бог, Който вдъхнал тази способност на Своето творение.
„Ние – казва св. Василий Велики – по природа имаме любов. Силата да любим е вложена у нас още при първоначалното ни сътворяване.”
Християнството предлага друг поглед върху семейството, който не се побира в съвременните категории „сполучлив”, „успешен” и т. н. Той не се ограничава с физическата връзка между мъжа и жената, а реално и мистично се определя като благодатна връзка, подобна на съществуващата между Христос и Църквата.
Единението на мъжа и жената „в една плът” в християнския брак представлява не претопяване, поглъщане или осъществяване на едната личност чрез другата (в контекста на теорията на К. Г. Юнг, който говори за „съдържания” в семейството и „съдържащия”). Следва най-висшия израз на любовта, разкрит в Божието домостроителство (икономия) за спасението на човека, при който Самият Бог снизхожда и приема плът, за да се издигне човекът и да възвърне единението си с Бога, загубено в резултат на първородния грях.
Това важи и за „домашната църква”, както св. ап. Павел нарича семейството. Принципът на икономия в „домашната църква” се изгражда върху основата на любовта – „дълготърпелива, пълна с благост”, любов, която не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява, любов, която никога не отпада (вж. Кор. 13:4-6).
Тази любов преодолява ограниченията на времето и пространството, свързва ни с вечността и ни прави участници в Божието домостроителство за спасението на човека.

 

Избрани статии

Служението на жените в Църквата

Православен мироглед | Достойно есть | Понеделник, 1 Февруари 2010

  Служението на жените в Църквата Архиепископ...

Крадец сам върна мощите на св. Никодим Светогорец, след като му се явил по чудесен начин

Православието по света | о. Иван | Сряда, 5 Май 2010

Игуменица, Гърция. Мощите на св. Никодим Светогорски,...

Обръщение относно ДИСКУСИЯТА ЗА ГМО към клира и миряните на Пловдивска епархия

Новини | Достойно есть | Събота, 27 Февруари 2010

Обични в Господа братя и сестри,С известно...

Тамплиерският театър в България

Новият Световен Ред | Черна†а роза | Сряда, 27 Януари 2010

Андрей Баташов в новата си роля...

Последни беседи

Що е вяра?

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

Из творенията на светителя Дмитрий РостовскиКакво означава...

По християнски е да се прави оброк, не курбан

Православен мироглед | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

лагочестив обичай у народа е при някои...

Ще живеят ли вечно неродените деца?

Православен мироглед | Александра Карамихалева | Петък, 4 Ноември 2011

Широко известно е, че абортите са в...

Слово за Възкресение

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Събота, 3 Април 2010

 Св. Йоан Златоуст   ойто е...

Your are currently browsing this site with Internet Explorer 6 (IE6).

Your current web browser must be updated to version 7 of Internet Explorer (IE7) to take advantage of all of template's capabilities.

Why should I upgrade to Internet Explorer 7? Microsoft has redesigned Internet Explorer from the ground up, with better security, new capabilities, and a whole new interface. Many changes resulted from the feedback of millions of users who tested prerelease versions of the new browser. The most compelling reason to upgrade is the improved security. The Internet of today is not the Internet of five years ago. There are dangers that simply didn't exist back in 2001, when Internet Explorer 6 was released to the world. Internet Explorer 7 makes surfing the web fundamentally safer by offering greater protection against viruses, spyware, and other online risks.

Get free downloads for Internet Explorer 7, including recommended updates as they become available. To download Internet Explorer 7 in the language of your choice, please visit the Internet Explorer 7 worldwide page.