Постът на чувствата
Публикувано от: Александра Карамихалева    Четвъртък, 25 Февруари 2010г. 12:53ч.    PDF Печат Е-поща
Пост
Размер на шрифта:

о всеобщо мнение на светите отци корените на поста трябва да търсим още в зората на човечеството, в заповедта, която Бог дал на първата човешка двойка - да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Според св. Василий Велики с това хората в самото начало е трябвало да се приучат не само на послушание, но и на въздържание - така необходими условия за нравственото усъвършенстване на човека и за общението му с Бога.
В старозаветни времена до пост се прибягвало главно в дни на скръб и тежки изпитания, при покаяние и преди започване на важно и трудно дело, за да се изпроси Божията милост и подкрепа. Иисус Христос утвърждава поста и му придава нов, по-дълбок духовен характер и смисъл.
Обикновено се смята, че постът е самоограничение или пълен отказ от определени храни. Но християнският пост изисква и въздържание на всички човешки сетива, тяхното овладяване и правилното им използване, защото грехът чрез тях прониква в душата на човека и я завладява. Св. Ефрем Сирин ни е оставил едно доста подробно описание на това, в какво трябва да се изразява този пост. Той започва с
въздържание на езика
Чувстваме се компетентни и в правото си да говорим за всичко и за всеки, и го правим с лекота, без притеснение, без да държим сметка какво причиняваме и на слушателя, и на онзи, за когото говорим. А с невъздържания език са свързани едни от най-тежките грехове по отношение на ближните: злословието, клеветата, обидата... Езикът е пръв проводник на лъжата, на лукавството, с думи можем да изкусим някого, с думи можем да злепоставим и навредим на някого... Св. Ефрем съветва да се стремим да не говорим много. Колкото повече говорим, толкова по-голяма е вероятността да кажем нещо излишно, да обидим или нараним някого. Големи усилия са необходими и постоянна бдителност, за да не допускаме зла дума да излиза от устата ни. Тук освен критикуването, издаването на чужди тайни, трябва да прибавим и разпространяването на лоши новини, предизвикващи смут, объркване, страх, завист и т. н. „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден”, защото по думите си ще бъдем оправдани и по думите си ще бъдем осъдени (вж. Мат. 12:36-37).


Въздържание за ушите


След като изредихме какво не бива да говорим, ясно е и какво не бива да слушаме. Трябва да бъдем безкрайно внимателни какво прониква в душата посредством ушите ни: да отбягваме да слушаме „гнили думи”, които подклаждат страстите, предизвикват в нас гняв, завист, раздвоение, осъждане... Да отбягваме хора, които клеветят другите, злословят, вечно недоволстват, оплакват се, във всичко и във всеки виждат само лошото. Такива разговори винаги всяват смут в душата, помрачават я и малцина намират достатъчно духовна сила в себе си, за да ги превъзмогнат. Не бива да подклаждаме злоречието с думи или мълчаливо одобрение. Ако не можем да му противостоим, преподобният съветва да не се услаждаме от чутото, а бързо да го прогонваме от ума си, преди да сме се изкушили.


Въздържание на очите


Да владееш зрението си, ще рече: да спираш очите си на красивото, хармоничното, целесъобразното и да избягваш да се взираш в пошлото, порочното.
„Владей зрението си - съветва св. Ефрем Сирин, - да не скита погледът ти, внимателно гледай на всичко приятно, отвръщай очите си от всичко неприлично.”
Мерило за това, какво можем да гледаме и какво не бива, отново трябва да бъде въздействието на видяното върху душата. Трябва да отклоняваме окото си от всичко, което предизвиква в нас похот, желание за притежание, завист или ни ужасява. Специално ще отбележим сцените на насилие и порнография, които изобилстват в нашето съвремие. Услаждането от подобни сцени са ясен признак за греховност.
В проповедта на планината Господ Иисус Христос казва следното: „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си” (Мат. 5:29). Което можем да разбираме и така: ако изкушението идва при теб чрез очите, тогава - не гледай! Бъди като сляп за нещата, които те съблазняват. Отдалечи ги от себе си! Можем да продължим със същата непоколебима решимост да „отсичаме” и ръцете си и нозете си, ако изкушението идва от нещата, които правим или от местата, които посещаваме. Ще сменим заниманията, си, ще спрем да ходим там (вж. Мат. 18:8-9).
Разбира се, Църквата не налага забрани, не изготвя списъци на забранена литература, предавания, филми, постановки, които не можем да гледаме под страх от отлъчване. Тя предупреждава за вредите, които някои от тях могат да ни нанесат, но оставя на свободната ни воля сами да решим.
Хората са различно устроени, с различни слабости, с различен темперамент. Едни и същи подбуди при някой могат да имат силно покваряващо въздействие, а друг да остане напълно безучастен пред изкушението. Самодисциплината и самоконтролът са по-естествени и присъщи на едни, отколкото на други. Но постът укрепява всички ни в усилията да владеем очите, ушите, езика си... като мъдри управници.
Наистина в нашето ежедневие сме постоянно атакувани отвсякъде с всевъзможни изкушения, но когато, укрепен от поста, човек владее себе си, има силата и властта да спира ума си само на доброто, чистото, богоугодното и бързо да прогонва всяка мисъл, внушаваща му осъждане, страх, униние, гордост и т. н.
По-нататък св. Ефрем обръща вниманието ни върху гнева, като ни призовава


да се въздържаме от раздразнителност


и да се стремим към спокойствие. Св. Йоан Златоуст напомня на постещия преди всичко „да обуздае гнева си, да се приучи на кротост, да стане снизходителен, за да живее в мир и любов с ближния”. В Божиите очи злостният гняв и злостните обиди са равностойни на убийство (вж. Мат. 5:21-30 и I Йоан. 3:15). Това се отнася и за всяко дело, дума, поглед или мисъл, чрез които нараняваме или наскърбяваме хората. „Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далече от вас - увещава апостолът, - но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайте си един другиму, както Бог ви прости в Христа” (Ефес. 4:31).
Не бива да допускаме по-трайно отчуждение в отношенията ни, а да бързаме да изясняваме неразбирателството и да заличаваме с разкаяние щетите от своята невъздържаност. Да се извиняваме за гневната си реакция, без да разнищваме кой е виновен за конфликта. „Слънце да ви не залязва гневни” (Ефес. 4:26). Неслучайно Църквата премъдро е установила, Великият пост да започва с взаимно опрощаване. Постът е чужд на злопаметството. Да твърдим, че постим, а да пазим в паметта си огорченията, кой кога ни е обидил или навредил, е все едно „да черпим вода и да я наливаме в продънена бъчва”. „Бог не приема молитвите на човек, който помни злото на брата си”, казва св. Ефрем.
Според него не по-малко вреден е и стремежът към слава: домогването към известност, очакването на похвали и облажаването от тях, самодоволството, надменността, превъзнасянето. Толкова човешко е всичко това, че преставаме да гледаме на него като на грях, а като на нещо, което по право ни се полага и което напълно заслужаваме.
Добре известно е, че освен чрез сетивата демоните се домогват към душата ни и посредством


чувствата и помислите


Постоянно трябва да внимаваме какви мисли спохождат ума ни. „Не клони към мисли измамни, бягай от мисли възбудителни”, увещава светият отец. Трудно можем да отсъдим правилно кои помисли целят погибелта ни. Светите отци на Църквата настойчиво предупреждават, че видимо правдиви и добри мисли могат понякога да се окажат демонски интриги. Но молитвата и страхът Божий са онова сито, което може да отсее всичко измамно и нездраво.
В наше време се отдава прекалено голямо внимание на чувствата. Счита се, че едва ли не всичко ни е позволено, всичко е оправдано, щом „така го чувстваме”. Св. отци учат, че сърцето не е само извор на истина, в него могат да се породят и похоти, и всякакви греховни чувства. „Владей чувствата си - напомня ни и св. Ефрем Сирин, - не гледай снизходително на чувствени възбуди; не клони към сладострастни помисли, не се увличай от това, което поражда ненавист.”
Всяка наша грижа трябва да цели спасението на душата. Такава трябва да бъде и целта на поста. Не пост заради самия пост, а пост, който прави тялото покорно на духа, възстановява правилния порядък в човека. Пост, който укротява страстите и умъртвява греха в нас, калява волята и дава възможност на духа да владее над тялото. Пост, който ни смирява пред Бога, внася мир и просветление в душата, окрилява молитвата и в крайна сметка ни води към спасение. Да се стараем да не се унизява висотата на богоподобната ни същност от похот и сластолюбие.
Нека да завършим с думите на св. Йоан Златоуст: „Да съединим въздържанието от храна с въздържанието от вредното за душата и да проявим голямо усърдие в духовните работи.”

 

Избрани статии

Нестинарството – безобидна игра или танц със сатаната

Анализи | Илия | Вторник, 22 Юни 2010

Нестинарството се отхвърля от Църквата, защото е...

Обръщение относно ДИСКУСИЯТА ЗА ГМО към клира и миряните на Пловдивска епархия

Новини | Достойно есть | Събота, 27 Февруари 2010

Обични в Господа братя и сестри,С известно...

Бракът като път на спасение

Светите Тайнства: Брак | Александра Карамихалева | Вторник, 22 Декември 2009

Едва ли има въпрос, на който да...

Култът към НЛО и извънземните

Демонични култове | Достойно есть | Сряда, 27 Януари 2010

Много изследователи на “феномена” НЛО се доближават...

Последни беседи

Що е вяра?

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

Из творенията на светителя Дмитрий РостовскиКакво означава...

По християнски е да се прави оброк, не курбан

Православен мироглед | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

лагочестив обичай у народа е при някои...

Ще живеят ли вечно неродените деца?

Православен мироглед | Александра Карамихалева | Петък, 4 Ноември 2011

Широко известно е, че абортите са в...

Слово за Възкресение

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Събота, 3 Април 2010

 Св. Йоан Златоуст   ойто е...

Your are currently browsing this site with Internet Explorer 6 (IE6).

Your current web browser must be updated to version 7 of Internet Explorer (IE7) to take advantage of all of template's capabilities.

Why should I upgrade to Internet Explorer 7? Microsoft has redesigned Internet Explorer from the ground up, with better security, new capabilities, and a whole new interface. Many changes resulted from the feedback of millions of users who tested prerelease versions of the new browser. The most compelling reason to upgrade is the improved security. The Internet of today is not the Internet of five years ago. There are dangers that simply didn't exist back in 2001, when Internet Explorer 6 was released to the world. Internet Explorer 7 makes surfing the web fundamentally safer by offering greater protection against viruses, spyware, and other online risks.

Get free downloads for Internet Explorer 7, including recommended updates as they become available. To download Internet Explorer 7 in the language of your choice, please visit the Internet Explorer 7 worldwide page.