Отец Никанор, йеромонах в Гигинския манастир: Българската Църква се съвзема от инерцията
Публикувано от: Достойно есть    Сряда, 03 Март 2010г. 11:40ч.    PDF Печат Е-поща
Интервюта
Размер на шрифта:

-Отец Никанор, през последните дни станахме свидетели на поредни случаи на насилие срещу деца от страна на родители. Критиците на църквата ни я обвиняват, че тя все още не работи с маргиналните групи и социално слабите. Междувременно църквата смята, че трябва да се занимава предимно с духовното. Къде е истината?

- И аз мога от угода към свещоначалието и събратята да кажа, че трябва да се държим към мистичното. Няма обаче какво да се лъжем в очите, ние наистина сме най-назад от всички поместни православни църкви. За вярата в една страна се съди по дейното монашество. В България имаме около 150 монаси заедно с митрополитите. Монахините са малко под 100. В Румъния 250 са само монасите в един манастир, така е и в Гърция.

- Защо е така?


- Защото обществото ни твърде много се е отдалечило от Бога. Неговата духовна, клерикална компонента, колкото и да е силна, не може да преобърне нещата за едно-две-три десетилетия. В същото време обществото ни, което е разтрисано от грабежи, отвличания, убийства, има крайна нужда от една по-силна църква. С две думи църквата е отражение на обществото. В нея влизат хора, които са получили образование в български училища. Ние, монасите, сме част от вас, миряните. Каквито сте вие, такива сме и ние. Необходимо е да се извърви дълъг път, който вече сме започнали да преодоляваме. Към Светия синод вече е създадена и активно работи комисията по вероучение и катехизация. Доста млади хора навлязоха в училищата и преподават религия. По места се осъществява и мисионерско-социална дейност - прицърковни кухни, приюти, работа с деца в неравностойно положение. Преодоляването на инерцията е трудно за всички, затова и в църквата не бива изведнъж да се надяваме на чутовни резултати. Самият факт, че повечето от хората влизат в храма рутинно, по силата на традицията или когато имаме някакво неблагополучие, е показателен за обществото ни.

- Битува оправдание, че хората не влизат в храма, защото не разбират какво става вътре, черковно-славянският език им е непонятен.

- Църквата и вярата ще изгубят своята сила, ако я пригаждаме към желанията на определени групи от обществото. Хората ще ни разберат, ако ние, духовниците, им говорим повече, учим ги на истинска молитва. Евангелието проповядва начин на живот и за духовниците, и за хората в света. Трябва да поставим църковното над всичко, да се придържаме към него и според него да просвещаваме людете. А сега какво става? Някои свещеници, за да не губят приходи от продажбата на свещи, не карат хората да се изповядват, четат им разрешителни молитви и ги причастяват. Получава се камуфлаж на вярата. Именно с тази инерция сега се борят младите йереи, владици и митрополити в БПЦ. Ако успеят с нея да се преборят и свещениците, те ще са маята за тестото, т.е. обществото.  

- Сред вярващите вече има недоволство срещу въвеждането на биометричните данни в документите за самоличност. Има хора, които от страх, че едва ли не Сатаната ще ги обсеби, не си вадят дори лични карти от досегашния вид. Каква е позицията ви по този въпрос?

- Навсякъде, където има по-будно православно съзнание, като в Русия и в Гърция, този въпрос безпокои хората. Съществува църковно-богословско становище, че въвеждането на биометрични данни е обида за човека, обида на божието подобие, по което сме създадени. По време на Нюрнбергския процес фашисти са били съдени и заради слагането на номера на концлагеристите заради уронване на човешкото достойнство. И сега имаме единен граждански номер, когато си взимаме документите, се подписваме, което означава, че се индентифицираме с този номер. От църковна гледна точка обаче всеки кръстен има своя ангел-хранител, а това е обида за ангела-хранител. Смущение будят и трите шестици в баркодовете, което се смята за числото на Звяра. Групите от по две по-дълги черти в неговото начало, в средата и в края, а помежду им се очертават по-къси, представляващи шестиците. Възможно да не означава нищо, но защо не бяха очертани петици или седмици например. За светския човек тези неща нямат значение, затова и гледа спокойно на предстоящото въвеждане на биометричните данни. За вярващия обаче създават смут.

- Във Великобритания започва подмяната на личните документи от този тип от 20 февруари, като най-напред се започва с емигрантите.

- Така пророчествата започват да се изпълняват. Който смята, че не живеем в апокалиптични времена и ни очакват само лесни победи, горко ще се кае. Има обаче надежда и тя е във Възкресението Христово. Празника можем да посрещнем не само с телесен пост, но и с духовен - да се въздържаме от злини, дори само в помислите ни, от хулене, клевети, от лоши дела, от мисъл за мъст и дори от критикуване наум. Ако дори само се опитаме да изпълним малка част от тези неща, животът ни ще се промени, ще се одухотвори, а от това ще спечели не само нашата душа, но и обществото ни като цяло. 

- Неотдавна един свещеник и група вярващи повдигнаха въпроса за връщане на стария календар. Очаква се те да подновят исканията си преди Великден. Трябва ли да бъде върнат той навсякъде в страната?

- Ние служим по Юлианския календар с разрешение от Светия синод. Едно механично връщане обаче ще доведе до по-голяма беда. Хората вече са объркани веднъж през 1968 г., когато след въвеждането на новия календар е променен и гражданският. Някои от свещениците и миряните, които се придържат към светоотеческия календар, се хванаха на въдицата и си помислиха, че могат да движат колелото на историята назад. Това е абсурдно. Откакто през 1924 г. Вселенският патриарх Мелетий Метаксакис самоволно, с една измислена комисия, в пълен разрез с традициите, въведе новия стил. От тогава православните християни започнаха да празнуват разделено. Новият календар почти веднага навлезе в Гърция, Румъния го възприе при условието, че църквата й ще бъде въздигната в патриаршия, каквато тя никога не е имала. Била е митрополия на Фенер. В България той е наложен с идеята след като празниците бъдат преместени, хората да забравят традицията и така постепенно да бъдат откъснати от вярата.

- Разминаване в датите според църковните календари има и в честването на Възкресение Христово, като на Запад то се пада приблизително 7 дни преди Великден на Изток. Тази година обаче всички християни - и православни, и католици, и протестанти, ще го отбележат на 4 април. На какво се дължи тази разлика?

- На Запад изчисленията за празника започват от 21 март - деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. По отношение на изчислението на датите за Възкресение Христово Българската православна църква се ръководи от Юлианския календар. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. Освен това католическата и протестантските църкви празнуват Възкресение Христово дори когато неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха. За православната църква това е недопустимо, ако се случи, празникът се чества на следващия ден.

- Календарът обаче раздвоява християните по света. Правени ли са опити за решаване на този проблем?

- Обмисляни са варианти за обща дата, но до консенсус не се е стигало досега. През 1975 г. Римокатолическата църква предложи датата да не се мести из петседмичния период, а да бъде фиксирана на "неделята след втората събота на април". Тази идея обаче беше изоставена. През 1997 г. на среща в Алепо, Сирия, представители на всички църкви се съгласиха, че датата трябва да бъде определяна на базата на първоначалния принцип, като се използва точна астрономична информация за определяне на датата на пролетното равноденствие. И това предложение остана само идея.  Едно връщане на календара ще доведе изключително голяма беда, объркване и смут. В приемането на григорианския календар в България през 40-те години и промяната и нагаждането на някои празници от гражданския календар към него обърква хората много и сега. 24 май е наречен Ден на славянската писменост и култура, а денят на свети Кирил, в резултат на това механично местене, се отбелязва 13 дни по-рано. Едно ново изместване ще доведе до още по-голям хаос.

- На фона на останалите православни църкви българската е най-бедна, с най-ниски доходи, а оттам и невъзможност да развива мисионерска дейност.

- Българската православна църква има имоти, но има проблеми с тях. Ако обаче в управлението й бъде привлечен един експерт, може да се направи много. Например при едно добро управление 100-те хиляди декара земя само на Софийска митрополия биха могли да донесат не по-малко от 20 млн. лв. приходи годишно.

- Какво означава това - че църквата ни не може да работи в екип, не държи на експертното мнение? От вас лично, като от икономист, искано ли е експертното ви мнение как управлението на църковните ни имоти да се подобри?


- Търсили са ме. У нас обаче нещата стават бавно.

- Защо?

- Защото начело все още са много възрастни хора, но те са ни необходими. В тях е опитът, мъдростта. Те обаче са се формирали в едни съвършено други времена. Това е пречка от субективен характер, с която трябва да се съобразим и да не им се сърдим, да не бъдем зли към църквата. Необходимо е обществото да свикне, че хората в нея са малко по-бавни в обмислянето и взимането на решения. Ще ви дам един пример. Българската православна църква беше последната, която си направи православен сайт. Забавянето обаче не винаги е признак на слабост.



Източник: в. Монитор



 

Избрани статии

Отец Марий Димитров: Защо да се веселим с еретици

Интервюта | Достойно есть | Сряда, 23 Декември 2009

Обвиняват ме, че искам да правя разкол...

Съвременно луциферианство

Демонични култове | Черна†а роза | Понеделник, 18 Януари 2010

Луциферианство  представлява не само идейно-религиозно движение и...

Тамплиерският театър в България

Новият Световен Ред | Черна†а роза | Сряда, 27 Януари 2010

Андрей Баташов в новата си роля...

Обръщение относно ДИСКУСИЯТА ЗА ГМО към клира и миряните на Пловдивска епархия

Новини | Достойно есть | Събота, 27 Февруари 2010

Обични в Господа братя и сестри,С известно...

Последни беседи

Що е вяра?

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

Из творенията на светителя Дмитрий РостовскиКакво означава...

По християнски е да се прави оброк, не курбан

Православен мироглед | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

лагочестив обичай у народа е при някои...

Ще живеят ли вечно неродените деца?

Православен мироглед | Александра Карамихалева | Петък, 4 Ноември 2011

Широко известно е, че абортите са в...

Слово за Възкресение

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Събота, 3 Април 2010

 Св. Йоан Златоуст   ойто е...

Your are currently browsing this site with Internet Explorer 6 (IE6).

Your current web browser must be updated to version 7 of Internet Explorer (IE7) to take advantage of all of template's capabilities.

Why should I upgrade to Internet Explorer 7? Microsoft has redesigned Internet Explorer from the ground up, with better security, new capabilities, and a whole new interface. Many changes resulted from the feedback of millions of users who tested prerelease versions of the new browser. The most compelling reason to upgrade is the improved security. The Internet of today is not the Internet of five years ago. There are dangers that simply didn't exist back in 2001, when Internet Explorer 6 was released to the world. Internet Explorer 7 makes surfing the web fundamentally safer by offering greater protection against viruses, spyware, and other online risks.

Get free downloads for Internet Explorer 7, including recommended updates as they become available. To download Internet Explorer 7 in the language of your choice, please visit the Internet Explorer 7 worldwide page.