Св. великомъченица Злата Мъгленска
Публикувано от: Достойно есть    Сряда, 23 Декември 2009г. 10:19ч.    PDF Печат Е-поща
Всички Български светии
Размер на шрифта:

Икона на св. Злата Мъгленска

 



Св. великомъченица Злата Мъгленска

Пострадала заради Христа на 18 октомври 1795 година


 


Кратко животоописание

Света Злата Мъгленска живяла по време на турското робство в България. Родила се в бедно семейство в село Слатино, Мъгленска епархия. Била рядко красива, смирена, благочестива, с чисто сърце и твърда вяра в Господа.

Млад турчин я издебнал и отвлякъл. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не склонила дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезавали, а подир това я обесили и насекли на късове тялото й. Пречистена в огъня на страданията, св. Злата предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година.





Житие на света великомъченица Злата Мъгленска

Св. Злата Мъгленска. Стенопис

Св. Злата Мъгленска живяла във втората полози на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господа била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.

Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът, заедно с други турци, я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и, подпомогнат от другите, я отвел у дома си.

Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мохамеданка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.

Девицата призовала на помощ Господа Иисуса Христа и отговорила:

- Аз вярвам и се покланям само на Господа Иисуса. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в мохамеданството. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мохамеданския рай, за чувствения живот на мохамеданите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мохамеданка и се омъжи за оня турчин.

Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мохамеданите.

Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.

Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме мохамеданството и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.

Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме мохамеданството.

- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.

В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите, любовта към сестрите, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрай решително заявила:

- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господа Иисуса Христа, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!

Турците разбрали, че девицата не ще се склони да се откаже от вярата си с такива средства. Решили да опитат страшните средства - мъченията.

В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.

Подпомогната благодатно от Господа, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.

Когато била оставена малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир Ставроникита, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.

И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.

Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове.

Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).



Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска

 
  Икона на св. Злата Мъгленска. Източник bnr.bg.
Икона на св. Злата в храма "Свети Седмочисленици" в София.
 

Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог - Злата (1) - бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия (2) в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.

1. В църковна употреба се среща и името Хриса - гръцки превод на Злата.

2. Мъглен - средновековен български град, епископско седалище в Южна Македония (днешна Гърция). Съществувал до 18 век.

Един от тамошните турци, виждайки нейната преголяма хубост, уязви се в сърцето си от сатанинска страст към нея и дебнеше да намери сгодно време, за да осъществи злото, което замисляше. И ето - един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, разбра това онзи агарянин, сговори се с други турци, отиде там, хвана я и я отвлече у дома си. И най-напред започна да подмамва светицата с много обещания и клетви, като се стараеше да разколебае волята й и да я обърне към своята вяра. Заричаше й се, че ако тя се потурчи, ще я вземе за своя жена. Сетне започна да я заплашва, че ако не се вслуша в думите му, ще я подложи на големи мъчения. Но Злата - наистина златна по име и на дело, макар внезапно попаднала в беда, като слушаше това, никак не се побоя, но призова в ума си на помощ името Христово и с голямо мъжество и дръзновение отговори:

"Аз вярвам в моя Господ Иисус Христос и на Него се покланям. Само Той е мой Жених и няма да се отрека от Него никога, дори хиляди страдания да ми причините и да раздробите тялото ми на късове."

А турците, като чуха това и размислиха, че сами няма да успеят да склонят Злата, прибягнаха към други средства. Знаейки, че жените умеят по-добре от мъжете да измамват, предадоха светицата на своите жени, като им заръчаха да си послужат с всякакви средства и с всякакви хитрости, за да я убедят. И те, като взеха при себе си мъченицата, какво ли не направиха, какви ли коварства не употребиха, с какви ли магии не си послужиха, за да надвият девицата! Така цели шест месеца се мъчеха да обърнат благословената към своето зловерие, но напразни останаха усилията им, защото блажената стоеше утвърдена върху непоклатимата скала на Христовата вяра.

 
Св. Злата Мъгленска  
 

Тогава повикаха родителите и сестрите на мъченицата и със страшни заплахи им заповядаха да склонят дъщеря си да се потурчи. Ако ли не сторят това, зарекоха се, че нея ще убият, а тях жестоко ще мъчат и ограбят. Като дойдоха при мъченицата родителите и сестрите й (защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което не искаха), направиха всичко, което можеха, за да смекчат нейната по-твърда и от диамант душа. Плачейки, те нареждаха:

"Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас - твоите родители и сестри, защото заради теб всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа поне привидно, за да избавиш и себе си и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие."

Тук нека всеки от нас размисли колко силна и трудна беше борбата, която дяволът повдигна, за да разколебае мъченицата. Но дерзайте, възлюбени! Силата Христова победи и в тази борба и разруши дяволските козни. Защото разумната и крепкодушна Злата, сърцето на която гореше от любов към Христа, се издигна над плътта и кръвта, над законите и пределите на естеството. И като се обърна към своите родители и сестри, тя изрече тези достойни за удивление премъдри слова:

- Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа - Истинския Бог, не сте вече мои родители и мои сестри. Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, майка - Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя - всички светии.

О, великодушно мъжество! О, истинска любов към Бога! О, мъдър разум, достоен за небесни похвали! Наистина, братя, изпълни се над светата словото на божествения Давид: "Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме." (Пс. 26: 10)!

Когато друговерците и най-вече онзи зъл похитител на девицата видяха, че усилията им бяха напразни, и че не можаха да отвърнат Злата от Христовата вяра нито с хитростите, нито с другите средства, които бяха употребили, оставиха накрая ласките и думите настрана и започнаха да мъчат светицата. Най-напред цели три месеца всеки ден я биеха с тояги, после деряха ремъци от кожата й и ги оставяха да висят пред очите й, та дано се уплаши, като ги гледа. Кръвта подобно на река се лееше от девическото тяло на мъченицата и обагряше земята около нея. И накрая с нажежен ръжен пробиха главата й - от едното ухо до другото, така че дим излезе от носа и устата й.

Христовата мъченица понасяше тези най-страшни мъчения, които биха сломили и най-крепките мъже, но тя търпеше всичко с голямо мъжество, укрепявана от силата на Кръста и от своята сърдечна любов към Христа, защото както казва Св. Симеон Метафраст: "душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява".

Като чу светата, че някъде наблизо се намира отец Тимотей - проигумен на почитаната светогорска обител Ставроникита и неин духовен старец (който ни и разказа за нейното мъченичество - мъж почтен и достоен за доверие) - тя му извести чрез един християнин да моли Бога за нея, та да се удостои богоугодно да завърши пътя на своето мъченичество.

А онези свирепи и жестокосърдечни, или по-добре да кажем, по-свирепи и от зверовете хора, не се наситиха на всички мъчения, на които подложиха светицата, но се чудеха как е останала жива и не е умряла. О, какво ли не прави злото! Не търпейки да бъдат победени от едно момиче, те толкова се ожесточиха и разяриха, че окачиха Христовата агница на една дива круша и се нахвърлиха върху нея с ножовете си, режейки на късове светото тяло на девицата.

Така прекрасната Злата, изпитана и блеснала като злато, очистено в горнилото на мъченията, предаде светата си душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и прие двойния венец на девството и мъченичеството. Сега тя ликува и се весели в небесните селения заедно с мъдрите деви и с всички удостоени с награда от Бога. Застанала отдясно на своя Небесен Жених Христа, тя царува заедно с Него във вечни векове. А многострадалните девически мощи на мъченицата някои от християните тайно взеха и погребаха с почит и благоговение. По нейните молитви и ние да бъдем удостоени с Царството небесно!

* Преведено от книгата "Неон мартирологион" на преп. Никодим Светогорец, известен църковен писател и канонист, съвременник на подвига на светата великомъченица. Съставеното от него житие е първоизточник на по-късните й житиеписи. Преводът с малки съкращения е направен по "Synaxaristes neomartyron", изд."Православен кошер", Солун, 1984 г., стр. 95-98.




Проповед за деня на света Злата Мъгленска

Братя и сестри!

При раждането или кръщението на човека му се дава собствено име, което да го отделя, да го различава като личност от другите люде. Обикновено имената, които се дават на човеците, биват с някакво значение. Обичай било у древния Израил - на всяко новородено дете да се дава определено име, със съответно значение. Името като че трябва да определи храктера, служението и съдбата на човека. Така, на нашия Господ било дадено от ангела името Иисус, което ще рече Спасител, защото той имаше задачата да спаси човешкия род от греховете му. Най-известният от старозаветните патриарси бе наречен от Бога - Авраам, което ще рече "баща на много народи". Бог благослови него и съпругата му Сарра и от неговите чресла наистина се появиха много народи според Божието благословение и обещание."Ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа твоето семе като небесните звезди и както пясъка по морския бряг".

При един особен случай Господ Иисус промени името на един от своите апостоли - Симона и го нарече Петър т.е. камък, заради това, че той твърдо Го изповяда за Син Божи.

Не без съответно значение е и името на Христовата мъченица, чиято памет днес честваме - св. Злата Мъгленска. Какво ще рече Злата? Очевидно това име идва от думата злато. Златото е благороден, чист, скъпоценен метал, който блести със своята чистота. То е символ на душевна чистота. Когато кажем за някого, че е златен човек, това означава, че той е прекрасен по душа. Така е била и света Злата - тя е била чиста девойка. Нейното най-голямо украшение не било толкова рядката й телесна красота, колкото нейното целомъдрие.

Но, братя и сестри, думата злато ни напомня и нещо друго - изкушения, страдания, подвизи. Златото е преминало през горнилото, за да се пречисти и в огъня то придобива своята стойност. Точно в това отношение света великомъченица Злата е била като него - тя трябвало да изпробва своята вяра като мине през горнилото на най-големите страдания за Христа.

Тази дева-мъченица е родом от село Слатина в Мъгленската епархия на България, днешна република Македония. Произхождала от бедно семейство и имала три сестри. Светицата била украсена с множество добродетели и с природна красота, която станала повод да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.

Ето какво повествува за нейния подвиг преп. Никодим Светогорец:

Един от тамошните турци, виждайки нейната преголяма хубост, уязви се в сърцето си от сатанинска страст към нея и дебнеше да намери сгодно време, за да осъществи злото, което беше замислил. И ето един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото, за да събира дърва, разбра това агарянинът, сговори се с други турци, отиде там, хвана я и я отвлече у дома си. И най-напред започна да подмамва светицата с много обещания и клетви, като се стараеше да разколебае волята й и да я обърне към своята вяра. Заричаше й се, че ако тя се потурчи, ще я вземе за своя жена. После започна да я заплашва, че ако не се вслуша в думите му, ще я подложи на големи мъчения. Но Злата - наистина златна по име и по дело, макар внезапно да беше попаднала в тази беда, никак не се побоя, слушайки това, но призова в ума си на помощ името Христово и с голямо мъжество и дръзновение отговори: "Аз вярвам в моя Господ Иисус Христос и на Него се покланям. Само той е мой жених и няма да се отрека от Него никога, дори хиляди страдания да ми причините и да раздробите тялото ми на късове".

Турците като чуха това и размислиха, че сами не ще успеят да склонят Злата, прибягнаха към други средства. Знаейки, че жените умеят по-добре от мъжете да подмамват, предадоха светицата на своите жени, като им заръчаха да си послужат с всякакви приказки и хитрости, за да я убедят. И те, като взеха при себе си мъченицата, какво ли не направиха, какви ли коварства не употребиха, с какви ли магии не си послужиха, за да я надвият! Така цели шест месеца се мъчеха да обърнат благословената девица към своето зловерие, но напразни останаха усилията им, защото блажената стоеше твърдо върху непоклатимата скала на Христовата вяра.

Тогава повикаха родителите и сестрите на мъченицата и със страшни заплахи им заповядаха да я склонят да се потурчи. И се зарекоха пред тях, че ако не изпълнят волята им - Злата ще убият, а тях жестоко ще мъчат и ограбят. Като отидоха при мъченицата (защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което не искаха), родителите и сестрите й направиха всичко, което можеха, за да смекчат нейната по-твърда и от диамант душа. Плачейки, те нареждаха: "Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас - твоите родители и сестри, защото заради теб всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа само привидно, за да избавиш и себе си, и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие".

Тук нека всеки един от нас да размисли колко силна и трудна беше борбата, която дяволът повдигна, за да разколебае мъченицата. Но силата Христова победи и в тази борба и разруши дяволските козни! Защото разумната и крепкодушна Злата, сърцето на която гореше от любов към Христа, се издигна над плътта и кръвта, над законите и пределите на естеството. И като се обърна към своите родители и сестри, тя изрече тези достойни за удивление премъдри слова: "Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа, истинския Бог, не сте вече мои родители и мои сестри. Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, майка - Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя - всички светии". Ето как, братя и сестри, над светата се изпълниха словата на божествения Давид: "Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме!"

Когато друговерците, и най-вече онзи зъл похитител на девицата, видяха, че усилията им бяха напразни и не могат да отвърнат Злата от Христовата вяра нито с хитрости, нито с другите средства, които бяха употребили, оставиха накрая ласките и думите настрана и започнаха да мъчат светицата. Най-напред цели три месеца всеки ден я биеха с тояги, после деряха ремъци от кожата й и ги оставяха да висят пред очите й, та дано се уплаши, като ги гледа. Кръвта подобно на река се лееше от девическото тяло на мъченицата и обагряше земята около нея. И накрая с нажежен ръжен пробиха главата й - от едното ухо до другото, така че дим излезе от носа и устата й.

Христовата мъченица понасяше тези най-страшни мъчения, които биха сломили и най-силните мъже, но тя търпеше всичко с голямо мъжество, укрепявана от силата на Кръста и от своята сърдечна любов към Христа.

Като чу светата, че някъде наблизо се намира отец Тимотей - проигумен на почитаната светогорска обител Ставроникита и неин духовен старец - тя му извести чрез един христианин да моли Бога за нея, та да се удостои богоугодно да завърши пътя на своето мъченичество.

А онези жестокосърдечни и по-свирепи от зверовете хора не се наситиха на всичките мъчения, на които подложиха светицата, но се чудеха как е останала жива и не е умряла. Какво ли, братя и сестри, не прави злото, ако го допуснем в себе си! Не търпейки да бъдат победени от едно момиче, те толкова се ожесточиха и разяриха, че окачиха Христовата агница на една дива круша и се нахвърлиха върху нея с ножовете си, режейки на късове светото тяло на девицата.

Така прекрасната Злата, изпитана и блеснала като злато, очистено в горнилото на мъченията, предаде светата си душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и прие двойния венец на девството и мъченичеството. Сега тя ликува и се весели в небесните селения заедно с мъдрите девици и с всички удостоени с награда от Бога. Застанала отдясно на своя Небесен Жених Христа, тя царува с Него във вечните векове.


Какви изводи, братя и сестри, можем да направим за себе си от житието на светицата?

Откак на Голготския Кръст нашия Господ и Бог Иисус Христос порази дявола и с тридневното Си възкресение унищожи силата на греха и смъртта, изпращайки Своите апостоли да проповядват спасителната Православна вяра, не е преставала борбата на врага на човешкото спасение срещу Христовата Църква. В първите три века от нейното съществуване той се опитвал физически да унищожи християните, като подбуждал езическите императори към жестоки гонения против тях. След като св. равноап. цар Константин прекратил преследванията и дал свобода на Християнското вероизповедание, врагът се опитал с нова сила да унищожи мирозданието на Църквата отвътре чрез насаждането на ереси и раздори. В следващите четири века светите отци поели тежкия кръст на борбата с човешките измишльотини и нововъведения, запечатвайки завинаги предадената им от апостолите вяра на Седем вселенски събора. Като се видял победен и в тази борба лукавият богопротивник решил да изкорени христовата вяра от сърцата на хората чрез насмешки, хули и атеистична наука. И тук братя, за съжаление той успял. Мнозина се поддали на внушенията на разни учени глави, че уж Бог няма, и повярвали в разни теории и концепции, които не са могли да спасят и своите автори от праведния Божи съд.

Макар и в днешно време също да има мъченици за Христа - нека си спомним за брат Йосиф Муньос, ние с вас по Божията милост не сме подложени на физическо преследване за това, че изповядваме христовата вяра и носим името християни. Всеки един от нас обаче трябва да се замисли дали с постъпките си е достоен за това име. Нашият кръст не е тежък като този на света Злата, но това не означава, че ние нямаме свой кръст. Думата мъченик на гръцки значи "свидетел" и ако искаме да сме достойни последователи на светицата, ние трябва да бъдем свидетели за Господа Иисуса и за вярата в Богочовека Христос! А как можем да изявим това свидетелство, освен като истински се стараем да живеем с мисъл за вечния живот, така, че да бъдем достойни за него. Като без срам от човеците се кръстим, като не се страхуваме да изповядаме, че сме православни християни по отеческия календар и като се пазим от блуд, гордост, завист, осъждане, егоизъм и спазваме установените пости.

От житието на светата се вижда, че в продължение на много месеци тя е била принуждавана с добро и с лошо да склони на отстъпление от Христа. Нека се замислим, какъв е бил нейният духовен живот (от външната му страна) през това време. Имала ли е света Злата възможност да чете акатисти, катизми, да изпълнява разни "правила"? Чела ли е томове богословска литература за исляма и православието? Очевидно не. Просто тя с цялото си сърце се е стремяла към Христа и е живяла, доколкото позволявала тежката обстановка, по заповедите Му. А ние, братя и сестри?! Мнозина от нас и тук стоящите четем молитви и канони, внимателно проверяваме съдържанието на това, което ядем в сряда и петък и непрекъснато умуваме дали "в нещо не сме се отклонили от православието". И изобщо не се замисляме, че в очите на Бога сме жалки фарисеи, на които не им стига, че осъждат целия свят, но си позволяват и ближните си да позорят и наставляват и да правят класация на свещениците "кой колко е духовен". Като в същото време нямат ни капка истинско послушание към думите им. На какво се радваме, че сме в "най-истинската църква" ли? А не беше ли и Юда Искариот в истинската Църква, но предаде Христа от сребролюбие. И каква е ползата, че се кръстим и правим поклони, когато не се замисляме за човека до себе си - бил той християнин или не - как е, с какви дела можем да му помогнем, без да умуваме дали нашата помощ "ще му е за спасение", или не. И каква е ползата уж като светците след литургия да се разбягваме насам-натам, вместо да се видим и да поговорим един с друг като обикновени хора, каквито и всъщност сме си.

В житието на светицата има и един такъв момент: когато нейните близки я изкушават да се отрече от Христа, тя се отказва от тях. Подобна тежест лежи и върху мнозина от нас, които не сме имали шанса да бъдем отгледани от вярващи родители или сме повярвали след брака си. Ние, разбира се, в никакъв случай не бива да пренебрегваме семейните си задължения и под предлог на "духовност" да вредим вътре в семейството си, като внасяме разделение и смут в него. Но нека помним, че нашите близки, каквато и да е кръвната или емоционалната ни връзка с тях, не могат да ни разберат и в тежки за нас моменти не могат да ни дадат необходимата помощ. Без осъждане за съдбата на човека трябва да съзнаваме, че ние нямаме един ум и едно сърце с тях, ако те споделят общата "права вяра" във всемирния напредък и новия световен ред. В тежките моменти, които може би предстоят, от тях не само че може да не получим помощ, но от искрена обич и загриженост към нас те дори могат да ни предадат!

Затова нека се стремим да прекарваме повече време едни с други - православни с православни, та като се научим да имаме едно сърце и един ум първо в семействата си, после и тук в нашата малка енория, да не живеем само за себе си, а да живеем за Христа. А Христос, братя и сестри, ние можем и сме длъжни да видим във всеки един от нас, във всеки човек, който е образ и според силите си подобие на Невидимия Бог, Комуто слава и чест заедно с Неговия Единороден Син и пресветия Му Дух, сега и винаги, и във вечните векове, амин!


© Православна беседа: pravoslavie.domainbg.com

 

Избрани статии

Бракът като път на спасение

Светите Тайнства: Брак | Александра Карамихалева | Вторник, 22 Декември 2009

Едва ли има въпрос, на който да...

Тамплиерският театър в България

Новият Световен Ред | Черна†а роза | Сряда, 27 Януари 2010

Андрей Баташов в новата си роля...

За заповедта „Не прелюбодействай!“

Светите Тайнства: Брак | Антоанета | Вторник, 22 Декември 2009

Сред останалите същества човекът е едно от...

Нестинарството – безобидна игра или танц със сатаната

Анализи | Илия | Вторник, 22 Юни 2010

Нестинарството се отхвърля от Църквата, защото е...

Последни беседи

Що е вяра?

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

Из творенията на светителя Дмитрий РостовскиКакво означава...

По християнски е да се прави оброк, не курбан

Православен мироглед | Достойно есть | Сряда, 16 Ноември 2011

лагочестив обичай у народа е при някои...

Ще живеят ли вечно неродените деца?

Православен мироглед | Александра Карамихалева | Петък, 4 Ноември 2011

Широко известно е, че абортите са в...

Слово за Възкресение

Светоотеческо наследство | Достойно есть | Събота, 3 Април 2010

 Св. Йоан Златоуст   ойто е...

Your are currently browsing this site with Internet Explorer 6 (IE6).

Your current web browser must be updated to version 7 of Internet Explorer (IE7) to take advantage of all of template's capabilities.

Why should I upgrade to Internet Explorer 7? Microsoft has redesigned Internet Explorer from the ground up, with better security, new capabilities, and a whole new interface. Many changes resulted from the feedback of millions of users who tested prerelease versions of the new browser. The most compelling reason to upgrade is the improved security. The Internet of today is not the Internet of five years ago. There are dangers that simply didn't exist back in 2001, when Internet Explorer 6 was released to the world. Internet Explorer 7 makes surfing the web fundamentally safer by offering greater protection against viruses, spyware, and other online risks.

Get free downloads for Internet Explorer 7, including recommended updates as they become available. To download Internet Explorer 7 in the language of your choice, please visit the Internet Explorer 7 worldwide page.